Не допускай да насочи пистолета си към теб! Той стиска дясната ти китка и прави точно същото! Фей заби коляно в тялото на мъжа върху себе си.
Той изпъшка, рязко се дръпна от нея, но ръцете им останаха вкопчени като буйни танцьори от епохата на баба й, докато той се възползва от инерцията й и я дръпна на крака.
Тя завъртя мъжа, вкопчил се в нея, в полукръг във въздуха.
Двамата политнаха от ръба на перона.
Строполиха се върху релсите.
Третата релса! Третата релса! Къде е третата релса, по дяволите…
Отказваха да се пуснат, с мъка опитваха да се изправят. Какъв е този шум…
Тя го ритна с цяло стъпало в корема.
Той политна назад, препъна се в релсата…
… обикновена стоманена релса…
… гърбът му се удари в бетонния ръб на перона, Фей го отблъсна със силен удар на тялото си, от който се олюля, едва успя да запази равновесие, стъпила върху решетката над белите лампи покрай далечната стена на тунела, видя как врагът й зае бойна стойка за стрелба и бързо вдигна пистолета си…
Влакът блъсна нападателя й и спря с вой едва след като сребристата змия премаза тялото му под стоманената си муцуна и струйки кръв плиснаха по прозореца на машиниста.
Влакът притисна гърба на Фей към извитата сива бетонна стена, изпънала ръце покрай тялото си. Като разплата.
Видя светещите прозорци на влака точно пред очите си.
Усети мириса на горещите стоманени спирачки.
Мириса на топла шунка.
ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!
Дупка от куршум на прозореца на влака над нея.
Още два изстрела, дупки в пластмасовите стъкла. Някак знаеше, че машинистът е чул изстрелите, така че омитай се оттук!
ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!
Фей се долепи към бетонната стена, докато влакът с грохот прелетя покрай нея.
Ще ме засмуче, ще ме запокити нагоре и ще ме премаже…
Видя задницата на влака, червените светлини, които изчезваха в тунела, няма го… Стъпалата й застанаха стабилно върху стоманената решетка над подовото осветление в тунела.
От мястото си върху релсите Фей вдигна поглед към перона на нивото на кръста си и видя стрелец, който се прокрадваше покрай бетонната колона, за да застреля Кондора.
Фей го прониза в главата. Застреля го на място.
Кондора се измъкна от укритието си зад колоната, докато Фей се измъкваше от коловоза на релсите.
— Свалихме четирима! — задъхано съобщи тя.
Асансьорът за инвалиди до ескалатора издрънча.
Асансьорите в метрото се движеха по шахти от тротоара до перона. Металните им стени образуваха затворена кутия, голяма колкото да побере четирима пътници с инвалидни колички. Матовата стомана беше огледална отвътре, а отвън вратите на асансьора бяха оранжеви.
„Направи по-трудното“ — помисли си Фей и каза на Кондора:
— Прикривам и двама ни!
Прицели се в главния вход.
Оранжевата врата на асансьора се отвори.
Бавен танц. Тя пое подире му заднишком, без нито за миг да го изпуска от прицел.
С бърз поглед установи, че той е в асансьора, че дулото му се приближава към отворената врата, после се завъртя отново и огледа мрака отвъд мишената си.
Кондора пъхна левия си крак в процепа между асансьора и червените плочки на перона, така че гуменото уплътнение от вратата на кабината да отскочи от обувката му, когато той се придвижи напред, и вдигна дулото на оръжието си…
Небето се стовари върху Кондора.
Отгоре скочи Човекът маймуна, който дебнеше с разперени ръце и крака от тавана на кабинката — висок, слаб и силен, не успя да устрои идеалната засада на възрастния мъж с кафеникавото изкуствено яке, но въпреки това сграбчи ръката му с пистолета и ДУМ!
Фей се завъртя рязко…
Събори я Човекът маймуна, който блъсна Кондора към нея и вкопчен в него, се стрелна покрай възрастния мъж с въртеливо движение от айкидо, което изби глока от ръката на Кондора и едновременно го вдигна във въздуха и го тръшна върху червените плочки.
Маймуната се завъртя и с подобен на полумесец ритник стовари обувката си в протегнатата ръка с пистолета на Фей — оръжието изтрака по плочките.
Ритникът полумесец обаче вървеше ръка за ръка с ускорен пулс, налагаше нуждата от пространство, за да може Човекът маймуна да се успокои, да си възвърне равновесието, да се възстанови… и едва тогава щеше да може да нападне отново.
Сребристи нишки нахлуват към перона на спирката на метрото.
Времето забавя ход, ако оцелееш след достатъчно битки, боксови срещи или схватки по бойни изкуства. Лекарите твърдят, че става въпрос просто за релаксация или за потискане на страховите инстинкти, а сепването ти позволява да осъзнаеш, да асимилираш и да реагираш на ускорения приток на данни, излъчвани от човека пред теб, който се опитва да ти отсече главата. Науката облагодетелства опитните, които владеят основните удари, прикриването, парирането, които притежават силата, бързината и издръжливостта. От мига, в който Човекът маймуна я докосна, Фей знаеше, че ще й трябва нещо повече от наука, за да оцелее на онзи перон. Докато вдигаше гарда, тя се помоли за спасението на поезията, за истинското майсторство.