Изстреля светкавичен ритник, предимно уловка, и Човекът маймуна не се хвана, дръпна се назад, за да подмами нападението й още по-надалеч, после се метна напред, за да пробие гарда й с един от своите дълги и мощни юмручни удари, обаче тя се извъртя настрани, промени ъгъла на нападението си и го връхлетя с комбинация от три юмручни удара и един ритник…
ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!
Усети как се премята над Човека маймуна, айкидо или джудо, на кого му пука, докато той притисна главата й надолу към червените плочки, обаче Фей се извъртя, шмугна се, сви се и се приземи на краката си. Шокирана и все още в ръцете му, контраударът й към ръката му само донякъде свърши работа и тя тупна на дупето си. Онзи се люшна заднишком, възвърна равновесието си…
ДУМ!
Човекът маймуна отскочи назад към влака на метрото зад него.
Фей видя как осветен отзад от сребристата змия с грейнали в жълто прозорци, Човекът маймуна се олюлява, вдигнал ръка към гърдите си — нямаше кръв, — видя и късо подстриганата му мръсна руса коса и рунтава брадичка — типовете от спецотдела винаги са с бради за всеки случай, — представи си го на мушка, облечен със синьото изкуствено сако на Вътрешна сигурност, как твърди, че следва протокола.
ДУМ!
Кондора, проснат върху червените плочки, стреля отново с четирийсет и петкалибровия си пистолет, създаден да възпира фанатизирани мюсюлмански бойци, втурнали се с викове и мечове да нападат американските войници.
Човекът маймуна се завъртя назад, улучен от куршум в бронебойната си жилетка…
Политна през отворената врата на влака на метрото и се строполи върху оранжевия килим.
ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!
ДУМ! Кондора стреля за трети път с 45-калибровия си пистолет през затворената метална врата на влака надолу към краката на падналия на пода мъж.
И този влак отлетя с грохот от спирката.
Мъж и жена, проснати върху червените плочки на перон в метрото.
Фей първа се изправи. Извади втория си пистолет, огледа горния перон… Няма видима заплаха!.. и бързо се приближи към Кондора да му помогне да се изправи.
— Дано последният ти изстрел да му е отворил нова дупка на задника — подметна тя.
— Асансьора — задъхано каза Кондора.
Тя видя, че вратата се е затворила, и натисна копчето.
Оранжевата врата се плъзна и се отвори.
— Понякога можеш да избереш единствено в кой капан да влезеш — отбеляза Кондора.
Фей му помогна да влезе в клетката.
Натисна копчето с надпис „Улица“.
Насочи пистолета към изхода на клетката, докато голямата сивкава пещера не изчезна зад плъзгащите се врати, оранжеви отвън, но тук вътре, в клетката — мътни сивкави огледала, в които се виждаше налудничавото отражение на Фей, задъханата чудатост на Кондора.
Тласък и асансьорът ги понесе нагоре.
— Горе на ескалаторите ще има най-малко още един — каза тя, отпуснала пистолет до тялото си. Сърцето й блъскаше като лудо под бронебойната жилетка.
— Според теб никой ли не е повикал кавалерията? — попита Кондора.
— Чия кавалерия? — промърмори Фей.
Тласък. Подскок. Спряха.
Фей застана от едната страна на вратата на асансьора.
Кондора — от другата.
На втората среща в хладната синя вашингтонска нощ Хедър и Маркъс, проницателни като всички останали двайсет и четири годишни, стояха на улицата близо до спирката на метрото, до асансьора, който е на двайсетина метра от ескалаторите — идеално място за вашингтонската екологична програма „Сподели велосипед“, със стойки за велосипеди и оранжеви колела, които можеш да наемеш и после да върнеш, идея на Маркъс, която Хедър се надяваше той да не е заимствал от някое списание или от сайт със съвети за „идеалната среща“; срещнаха се до стойката за велосипеди по средата между новите си служби в центъра на града, с работни дрехи, но какво толкова, млади са и са в достатъчно добра форма, за да не се изпотят, докато стигнат до брега на Потомак, тя му позволи да й купи сандвич с риба от едно ресторантче-кораб, привързано за дървен пристан, седнаха на пейките и гледаха как закотвените яхти се поклащат в широката сива река, докато слънцето залязва и чайките пищят, а Маркъс попиваше всичко, което Хедър бърбореше, и подметна само едно-две не толкова умни неща, после се върнаха с колелата близо до мястото, където живееше тя, и сега стояха там, смутени, всеки се опитваше да отгатне какво ще направи другият, защото макар това да е само втората им среща… е, сещате се… само дето нямат много общо помежду си, въпреки че се харесват, затова вместо да заключат велосипедите за стоманената стойка, те протакат и наблюдават как се случва нещо странно в горния край на ескалаторите, където двайсетина човека стоят и обсъждат дали да слязат долу, какво е онова в основата на ескалаторите и видяхте ли онези проблясъци, чухте ли изстрелите, хората вадят мобилните си, снимат, обаче Хедър и Маркъс не виждат нищо, оглеждат само онзи превъзбуден тип с тренчкота до ескалаторите и…