Жилищният квартал миришеше на храсти, на трева, на тротоари, мокри от дъжда, изсипал се предната нощ. От двете страни на булевардите растяха току-що разпъпили се дървета, разперили своите клони като мрежа над главите на Фей и Кондора.
От отворен прозорец долетя телевизионна глъчка, докато някой обикаляше каналите с дистанционното — смях от ситком, сирени от криминален филм, диалог на измислени герои, на които зрителите вярват.
Към тях по улицата приближаваше — жена с жълт дъждобран, която мърмореше окуражително на помиярчето, което е спасила отнякъде и което лудуваше на края на каишката си: .„Хайде де, можеш, можеш да го направиш.“
От жилищната сграда в съседство на тяхната цел излезе гладко обръснат мъж, който вдигаше ципа на коженото си яке — кафяво, не черно като на Кондора. Не забеляза, че двамата забавиха ход, докато той не потегли с автомобил с подобни на червени очи задни фарове.
— Сигурен ли си, че това е адресът? — попита Фей, когато застанаха пред стъклената врата на фоайето на седеметажната жилищна сграда, построена по време на Корейската война. Не видяха никого нито във фоайето, нито да чака пред асансьорите.
Кондора посочи табелката до звънеца на апартамент 513:
М. Мардиджиън
И понеже никога не се знае, Фей дръпна остъклената входна врата — заключено.
Потупа звънеца с надпис „М. Мардиджиън“.
— Ако го натиснем и получим отказ, ще бъдем прецакани.
Озърнаха се назад към нощната улица.
— Не може да стоим тук на показ и да чакаме шанс да се промъкнем покрай някого вътре — каза тя.
Кондора плъзна палци по двете колонки със звънци за седмия етаж.
Вратата избръмча и едновременно с това по интеркома се разнесе мъжки глас:
— Дааа?
Фей отвори тежката стъклена врата и каза пред микрофона:
— Благодаря, но и бездруго тъкмо си намерих ключа.
Кондора и Фей се шмугнаха във фоайето.
— Все си мисля, че хората би трябвало вече да са научили шпионските номера — каза Фей.
— Ако бяха, щяхме още да стърчим навън на студа.
Сребристата стоманена врата на асансьора се плъзна и се отвори.
Той се поколеба. Усети, че и тя се колебае, но после го подкани:
— Хайде, няма къде другаде да отидем, да се качваме.
Влязоха в асансьора и натиснаха копчето за петия етаж.
Стоманените врати се затвориха. Сребристата клетка се издигна към небето.
Дано да се получи, трябва да се получи и никой няма да пострада, всичко ще бъде наред.
Фей го наблюдаваше скептично.
Инерцията изпълни черепите им, когато асансьорът спря. Сребристите врати се отвориха.
Светлозелен коридор. Черни врати, месингови номера на жилищата над шпионките. Тъмнозелен мокет, който отдавна трябваше да бъде сменен, ако се съди по миризмата му.
Апартамент 513. На вратата нямаше табелка, нямаше никаква украса, нищо, което да отличава вратата от другите входове за жилищата на непознати хора в дългия зелен коридор. Кръглата пластмасова шпионка се взираше към тях — прозрачно циклопско око под месинговите цифри.
Тук искам да бъда никога не съм го искал не бива да имам това дежа вю.
Поезия. Клонг.
— Постарай се да изглеждаш просто като жена.
Обърна се към черната врата.
Вдигна юмрук…
Потропа.
16
„Оцеляването е дисциплина…“
Наръчник на американските морски пехотинци
Пусни ни да влезем.
Фей гледаше как черната врата се отваря и се отделя от плесенясалата зелена стена. Усмихна се, докато скришом се отдръпваше, готова да нападне или да извади оръжието си и да стреля, или… Или.
Пусни ни да влезем!
Обаче жената, която отвори вратата, просто стоеше там… препречила входа.
М. Мардиджиън.
Изглежда по-млада от петдесет и три. Не е зловещо, че Кондора е изровил данните й, и ти си го правила. Косата на М. Мардиджиън е прошарена, с руси кичури и се накъдря под лопатките й за разлика от повечето жени във Вашингтон. Изглежда като инструкторка по йога на непълен работен ден, каквато е според Кондора — плавна, фина, но здрава, силна. Лицето й е приятно ъгловато, с едър нос, плътни устни без червило. Очите й са леко раздалечени. Оставя двамата посетители, застанали в коридора й, да се премятат в синия поглед на леко присвитите й очи.
— О! — привидно безучастно възкликна тя. — Човек никога не знае кой ще почука на вратата му.
Фей усети тревожната сила, която жената и Кондора излъчваха в празния коридор.
Усещаше как шпионките на другите апартаменти се взират към тях.