Белегът на корема на Фей пламна, когато тя видя пощенската картичка от Париж. Обучената американска шпионка повдигна ръбчето на парижката картичка, после и всяка от другите: отзад нямаше марки, не пишеше нищо, дори адреса на Мърл. Сама ли беше ходила там и си беше купила картичките?
— Моля те, довери ни се.
— Боже, за пръв път го чувам.
Върху нощното шкафче с двата телефона имаше и две книги — „Красиви руини“ от Джес Уолтър, и някоя си Мейли Мелой беше написала „И двата начина са единственото, което искам“. В долното чекмедже на нощното шкафче дрънчаха всякакви тубички и шишенца, овлажнители, масло, обогатено с витамин С. Бурканчета с лекарства за главоболие, сънотворни без рецепта.
— Няма значение дали ви имам доверие.
— За мен има.
Фей намери под леглото бяла картонена кутия от магазин за рокли.
Издърпа кутията — оказа се пълна със снимки, писма, меню от отдавна несъществуващо кафене.
Затвори капака на този саркофаг със спомени и го избута обратно под леглото.
Под възглавниците не откри нищо.
— Какво се е случило с лицето ти? Изглежда… размазано.
— Това остана от опита ми да не съм аз.
— И как се получи?
— Озовах се тук.
От другата страна на леглото, до дрешника върху второто нощно шкафче имаше лаптоп, Фей отвори имейлите — съобщения за часовете по йога от директора на някакво студио, където Мърл заместваше и водеше неделния семинар за напреднали. Нямаше профил във Фейсбук или в друга социална мрежа, Фей не си направи труда да рови из финансовите данни, просто натисна копчето и го задържа, докато чу, че компютърът изключи.
— Кой си ти сега?
— По-добър съм.
Фей отвори най-долното чекмедже на това нощно шкафче. Разни джунджурии, стъклена лула в стил ар деко и найлоново пликче с около, да кажем, четвърт доза марихуана.
Затвори чекмеджето. Помисли си, че Мърл е избрала да живее като изгнаница.
— И всичко това е твоят „по-добър“ план?
— Нищо от това не беше в плана допреди един час.
Дрешникът се стори на Фей… някак разчистен. Имаше празнини между закачалките с поли и рокли, блузи, панталони и сака. Празни места на най-горния рафт. Празни дъски на пода между удобните делови обувки, обаче най-отзад забеляза и три чифта модерни обувки на висок ток, от онези с изкуствените камъни, които навремето можеха да отведат човек от едно бляскаво парти на друго и после до недотам кротък завършен на вечерта.
— Е, ако не съм била част от плана ти, защо ме преследваш?
— Опитвах се да събера смелост за нещо повече от това само да мечтая.
Фей съзнаваше, че не може да претърси спалнята толкова добре, колкото цял опитен екип от „катерички“. Пък и надали се налагаше. Погледът й се плъзна по рафтовете с книги. Докато се възстановяваше в частната болнична стая, Фей избягваше телевизора, окачен над болничното й легло, и предпочиташе контролируемата магия на книгите. Романи, а не томове с факти, които тя знаеше, че са лишени от истината за тайния свят, в който живееше самата тя и в който едва не беше умряла. Сега, докато разглеждаше десетките книги по стените на Мърл, установи, че с малки изключения повечето са романи, и си помисли: „Значи тя търси представи, които те карат да изпиташ нещо истинско, а не сведения за други хора, попаднали заедно с теб в капана, наречен история. Търси бягство. Търси…“
Каквото и да е. Може би Мърл просто обичаше тръпката на хубавата история.
— Това не е мечта, а е на прага да се превърне в кошмар.
— Само това мога да предложа.
Фей пусна мобилния на Мърл в джоба на сакото си. Затвори лаптопа и понесе него и слушалката на стационарния телефон в лявата си ръка.
Баня зад вратата до дрешника. Вана. Фей отвори шкафчето с огледални вратички: ножички за нокти — смъртоносни, но само ако ти провърви и знаеш какво правиш. Още тубички и лосиони. Половин шишенце хапчета по рецепта, които тя разпозна от запасите на Кондора като генеричен антидепресант.
Гласовете от дневната долитаха само като мърморене в тази синя баня.
С пръстите на крака Фей отвори шкафчето под мивката. Тоалетна хартия, други джунджурии. Полички с хавлиени кърпи. Бял халат за баня висеше на кука от задната страна на вратата за банята.
Заобиколи към дневната, където Кондора седеше срещу жената, на която бяха устроили клопка и която все повече заприличваше на невинна жертва.