Представи си как се издига над канапето, как бронежилетката се свлича от тялото й. А изтощението и болката, и мъчителната язва, и парещите спомени… отплуват, изчезват.
Фей си се представи гола.
Със заличен белег на корема.
Как стои в апартамента си. Срещу дръпнатите завеси на френските прозорци. Стои там гола без никакво трябва, непременно, не може, без последици от нечия смърт, без мисия, без операция, без задължения. С мечти, в които да вярва. Стои пред прозрачен самолет, разперила широко ръце, с разголени гърди и сърце, усмихва се на стъклото* което куршум на снайперист не може да счупи.
Или ако го счупи, няма нейният пръст да е на смъртоносния спусък.
Няма да е принудително предателство от нейните хора.
Стои там с широко разперени ръце, гола през нощта.
И чака трясъка на натрошеното стъкло.
19
„Мигът за колебание…“
Доорс, „Моят огън запали“
До теб на тъмното легло тя казва: „Буден си“.
Кондорът изпусна въздишката, която сдържаше. Тя вече беше будна. Нямаше да я смути, ако помръдне.
— Да, но ти може пак да заспиш — отговори той.
— Почти съмва. Ти стана през нощта… беше до тоалетната, знам, няма проблем. Понякога е хубаво човек да чува, че не е сам. Добре ли си?
— Шегуваш ли се?
Леглото се разтресе от тихия им смях.
— Пак трябва да отидеш. — Не го попита. Просто му го каза.
Той се измъкна изпод завивките, без да погледне назад. Влезе в банята, затвори вратата, светна, свърши си работата, изми си ръцете.
Огледа се.
Ти си тук. Това е реално.
Изключи осветлението.
Отвори вратата на банята и установи, че тя е включила нощната лампа.
— Изглеждаш по-добре отпреди — осведоми го.
— По-добре отпреди не е много — вдигна рамене той. — Шест часа сън в истинско легло.
Какво трябва да направиш?
Върна се в леглото. Под завивката. Обърна се надясно. С лице към нея.
Тя се беше облегнала на две възглавници, лежеше обърната на лявата си страна, с лице към него. Раменете й под синята блуза се подаваха изпод завивката.
— Сигурно това е последната нощ, когато спя добре — каза тя. — Днес тази твоя история може да ме убие.
— Днес винаги може да ни убие.
Тя тръсна глава, за да отметне дълги кичури коса от лицето си.
— Страх ли те е?
— О, да.
— От смъртта?
— Разбира се, но… повече ме е страх ти да не умреш. И да не би да не направя както трябва каквото мога.
— Как се получава засега това да правиш каквото трябва?
— Явно не толкова добре, след като се озовах тук… Искам да кажа, след като те поставих в това положение.
— Забелязах — усмихна се мрачно. — Но поемам част от вината.
— Защо вина?
— За това, което можех и трябваше, за да не се озова тук. А където беше редно.
— И къде е това?
— Не да съм затънал във всичко това сам, да чакам бедата да похлопа на вратата.
— Защо си сам?
Вперила бе поглед в него.
— Това беше едно от нещата, които не можех да си обясня, докато…
— Докато ме преследваше.
— Не беше злонамерено, но… Добре де, влязох в служебното ти досие. Оказа се, че си САМА. Че нямаш деца. Не си омъжена, вдовица или разведена. Не разбирам защо.
— Какво защо?
— Страхотна жена…
Тя се засмя.
— …като теб не бива да е сама.
— Познавам десетина жени на моята възраст и по-млади, които са по-умни, по-изискани, много по-красиви и повярвай ми, много, ама много по-мили, обаче ги съпровожда само собствената им сянка. Като мен.
— Но защо ти?
— Искаш да узнаеш. — Не беше въпрос.
— Искаш да ми кажеш. — Не беше въпрос.
— Може би не искам да разваля представата ти за мен — каза тя. — Рисковано е.
— Искам да те видя каквато си в действителност.
— Ти в действителност си луд.
Устните му се разтеглиха в лека усмивка.
— Аз съм член на клуба на зарязаните жени — изрече Мърл. — Искаш ли да ти кажа от кого?
Кондора вдигна рамене:
— Ако го няма вече, на кого му пука?
— Важно е за историята.
Той се досети.
— Имаш предвид — какво представлява той.
— О, той е задник, но е точно за този град. Бях на двайсет и четири, съвсем не толкова умна, колкото си мислех. Родена съм, когато е избран Джон Ф. Кенеди, и мислех, че това е някаква… магия. Пристигнах тук през 1984 година, по време на управлението на Рейгън, и всичко щеше да е както трябва, Америка за всички. Той беше републикански конгресмен, първи мандат, избран през един щат от нашия. Достатъчно млад, за да е готин, достатъчно възрастен, за да се чувства по-значим от мен. Познавах избирателния му район, договорих си стаж с моя сенатор, за да работя за… за Дейвид.