Каза на Кондора… каза на Вин… фамилното име на мъжа.
То не говореше почти нищо на Кондора, на Вин — поредното красиво лице по телевизията.
— Баща му беше средно богат, от онези по кънтриклубовете. Дейвид беше овладял привидната непосредственост, посмачканото лустро на „Бръшляновата лига“. Знаеше къде да застане, за да го огрее. Страхотна коса. Умееше да те накара да се почувстваш така, все едно говори само на теб в препълнената зала. В колежа надул корема на някаква принцеса от родния си град. Нейните родители също имали пари, затова вдигнали пищна бяла сватба, слели капитали, дете, едра риба в малко градче, обаче той… Той нямаше шпионска война, операция, мисия или каквото там е онова, в което ти си се забъркал. Имаше само големи идеали. Или поне аз така си въобразявах. Никой не умее да се възползва от един миг на трибуната по-добре от Дейвид, независимо дали говори по телевизията, или от съседната възглавница.
Бузата на Вин пламна върху възглавницата му.
— Беше поел на кръстоносен поход, затова не можеше да напусне жена си. Разводът би провалил избирането му. Не можеше да застраши възможността да служи на страната си. Как се осмелявам да съм такава егоистка! Последва първата надпревара за Сената. Втората надпревара за Сената, която щеше да го изстреля нагоре, за да направи онова, което наистина трябва да се направи, макар че тогава вече се чудех какво точно ще рече това. Обаче останах… Дааа, не ми го казвай: подходящ имидж. Пред камерата той беше против развода, против абортите, макар че не му мигна окото, когато се наложи да плати в брой за… — Тя отмести поглед. — Ходех сама на кино, за да не чакам до телефона или до часовника. Беше подбрал прекрасно момента — продължи тя. — Най-сетне признах пред себе си, че той е като повечето, които идват тук, за да бъдат, не толкова да правят, че той просто следва големите пари, светлината на прожекторите и правилните хора. Обаче заради нас бях готова да му дам още един шанс, един… Един ден. И толкова стига, за да сложиш край на тринайсет години. Един разговор на скапан подземен паркинг, където никой няма да види, ако направя сцена. Случват се такива работи. И между другото, за мен щяло да е най-добре да напусна екипа му в Сената, изобщо да напусна Конгреса, а аз не бях работила нищо друго. Обичаш филмите, нали? Беше ми намерил работа в архива на Конгресната библиотека. Където щях да получа пенсия. Докато той брани работата ми на масата на бюджетната комисия. Представи го като благороден жест. Два месеца по-късно изведнъж стана възможно да се разведе. Броени седмици след това се ожени за разведена жена. Оказа се, че спят заедно много преди първата съпруга или аз да изчезнем. Първият съпруг на кучката беше интернет гений от наетите по договор за отбраната на летище „Дълес“, който смяташе, че наградата за тежкия му труд е кльощав модел девет години по-млад от мен. Тя си тръгна с милионите му и се превърна в кралицата на вече белокосия Сенатор, на когото посветих младостта си. — Мърл въздъхна: — Още ли смяташ, че си струва да ме гледа човек?
— Има много какво да се види.
Кондора можеше да се закълне, че тя се изчерви на меката светлина, докато го питаше:
— Ами твоите бивши?
Проблясъци.
— Които и да са били, те ме докараха дотук. В беда. Беглец.
Тя затвори очи, после пак ги отвори.
— Мога ли да се измъкна от това невредима?
— Ако ни провърви.
— Просто трябва да сключиш най-добрата сделка, нали?
— Ние сме мръвката на нечия трапеза. Не знам дали има сделка.
— Това е Вашингтон. Винаги има сделка, ако разполагаш с влияние.
— Аз и Фей отвън — разполагаме с това, което виждаш.
— В такъв случай може би не знаеш къде да търсиш. Или кой е на твоя страна.
— Освен нея ли? — попита Кондора.
— Май оттам ще започнем.
— Ние ли?
— Не даваш голям избор на жената.
— Защо остана във Вашингтон? — попита той. — Имаш опит, образована си — сигурно си разполагала и с малко влияние благодарение на Дейвид. Би могла да заминеш за… — Кондора примигна. — Винаги ми се е искало да живея в Сан Франциско.
— В Лос Анджелис — каза тя. — Топло е. Няма мъгла. Човек бяга от нещата, които са се объркали в живота му. А в Ел Ей хората съвсем открито се преструват на някой друг-