Лимонаденият пламък на онази първа истинска целувка.
20
„Може би заедно ще стигнем донякъде…“
Трейси Чалман, „Бърза кола“
Потропване.
На вратата на банята.
Фей спря кранчетата на мивката в банята срещу спалнята. Беше оставила вратата на банята отворена. Не искаше да се затвори вътре, без да вижда нищо. Сутрешната светлина изпълваше този присвоен апартамент. Пистолетът на Кондора лежеше върху мивката. Нейният глок тежеше в кобура на хълбока й. Самата тя беше с бронежилетка и с панталона си от предния ден.
Вчера, случи се едва вчера.
Избърса длани в крачолите на панталона си.
Пъхна пистолета на Кондора в колана си отзад.
Излезе от банята, без да поглежда в огледалото, за да може по-успешно да пренебрегне най-добрия шанс двамата с Кондора да избягат, да оцелеят и вероятно дори да победят.
Потропване.
— Минутка.
Фей се приближи към кухненския плот, където беше привързаната за вратата на спалнята чаша вода. Освободи я от оковите — конец за зъби, който се свлече като рибарска корда на пода на кухнята и покрай бялата врата на спалнята.
— Готово. — Тя се отдръпна, за да избегне евентуално нападение. Ръката, с която стреляше, се отпусна празна.
Вратата на спалнята се отвори и отвътре се показа Мърл, облечена с чиста синя блуза и нови джинси. Къдравата й руса коса изглеждаше влажна, в ръцете си носеше…
— Това са дрехите на Кондора — отбеляза Фей.
— Да.
Мърл затвори вратата на спалнята, преди тя да успее да огледа стаята. Избягваше да гледа Фей в очите. По-възрастната жена се запъти с храбра напрегнатост към пералнята от неръждаема стомана, вградена в кухненския остров. Остана с гръб към Фей, докато зареждаше машината — вече проверена от Фей за скрито оръжие.
— Кой ти каза да почукаш? — попита по-младата жена.
— Решихме, че не е лоша идея. Че е уместно.
„Ние“ — отбеляза си мислено Фей.
— А сега му переш дрехите.
— Имат нужда. След това мога да изпера и твоите. Ще направя кафе. Искаш ли?
— Той какво прави там? — кимна Фей към затворената врата на спалнята, докато заложничката й сипваше кафе в мелничката и вадеше кафяв хартиен филтър от един стъклен буркан.
Воят на мелничката продължи трийсет секунди. Никой разумен човек не би опитал да надвика този шум. Фей гледаше как лицето на Мърл подготвя отговори в продължение на трийсет секунди.
Тя изсипа смляното кафе в хартиения филтър на конусовидната цедка върху празната стъклена кана, поради което съвсем логично очите й следяха какво върши, докато отговаряше на Фей:
— Поръча ми да проверя дали нямам някакви дрехи за него.
Мърл се наблюдава как пълни бял чайник с вода от стоманеното кранче на мивката.
— Какво друго видя? — попита жената с пистолета.
Мърл премести чайника от мивката върху печката, нагласи го върху задната горелка и завъртя копчето, за да припламне синьо огънче.
Мърл среща погледа на по-младата жена.
— Какво искаш да ме попиташ?
— Чух как извика вътре. Два пъти.
— Но не се втурна да спасяваш партньора си? — По-възрастната жена сви рамене и устните й се разтеглиха в усмивка. — Два пъти значи. Може би денят му е хубав.
— Два пъти са две истини, които е най-добре да помниш — предупреди я Фей. — Денят му изобщо няма да бъде хубав. И твоят няма да е по-добър.
— Нито твоят.
— Заедно сме в това.
— Може ли да поседнем, докато заври водата? Изглеждаш почти толкова зле, колкото се чувствам аз.
Фей остави по-възрастната да избере на кой стол в дневната да седне. Самата тя се настани на канапето, откъдето можеше да наблюдава неспокойната служителка от архива, входа на апартамента и онази бяла и все още затворена врата на спалнята.
Жената, достатъчно възрастна, за да й бъде майка, попита:
— Успя ли да поспиш?
— Достатъчно — излъга Фей.
Влажната прошарена руса глава кимна към затворената врата на спалнята.
— Той спа шест часа. А би могъл да спи шест дни.
— Отнася се за всички. Като малка ме учеха, че светът е създаден за шест дни — каза Фей.
— Вярваш ли в такива неща?
— Искам такава надежда. Надежда, постоянство и умението да правиш точно каквото трябва и когато трябва е нашият… твоят… най-добър шанс да успеем в този свят.