За втори път след това тя лежеше с него, но само за мъничко. Остави го и отиде в банята. Чу я да си мие зъбите. Тя се върна и пропълзя в леглото с думите:
— Използвай моята самобръсначка. И своята четка за зъби. — Усмихна му се. — Когато си готов.
Мърл се облече бързо, сложи си черен сутиен и бикини, отгоре — свободни джинси и синя риза. Отново избърса косата си с кърпата, но я остави спусната и влажна. Взе дрехите от стола и му каза:
— Ще направя кафе,
— Почукай, преди да докоснеш бравата.
— Но това е моят апартамент.
— Вече не.
— Какво трябва да направи едно момиче, за да си има собствен живот?
Но се усмихна.
Вдигна прането на ръце и почука на вратата на собствената си спалня.
Изчака, отново почука.
Двамата чуха Фей да се обажда през затворената врата:
— Минутка. — След по-малко от минутка, поне според Кондора, тя отново се обади: — Вече може.
Мърл отвори вратата, излезе от спалнята и затвори вратата, без Кондора всъщност да види партньорката си в тази мисия.
Синята самобръсначка за еднократна употреба се оказа доста затънена, когато той сапуниса лицето си срещу гладкото огледало в банята. Пастата й за зъби остави ментовосвеж вкус в устата му.
Кондора се върна в спалнята и се озърна за кашона със загубени вещи…
Усети се как полита, как задникът му се стоварва върху леглото, как се просва по гръб и пред погледа му се изпречва масивният таван и го притиска.
Остани тук. Песен на Джон Стюарт. Съобрази какво трябва да направиш и какво не можеш да направиш. Мечтаеш да останеш тук и сега, но пък може би…
Всяко може би те побърква.
Той не откъсна очи от тавана, за да види кой или какво беше това привидение.
— Твърде късно, вече съм там.
Намери време.
„Тези думи — помисли си Кондора. — Тя не е мъртва. Тя е в другата стая.“
Сигурна ли си?
Сигурна съм, че искам онова, което вече знам, че мога да имам.
Осъзнай истинската си реалност.
— Майната ти — закани се той на бърборещото привидение.
Но незлобливо.
И привидението го знаеше.
Не мога да допусна да я убият.
Да убият и нея, додаде той, преди привидението да успее да му проговори.
Усмивката на Мърл. Извивката на устните й. Съвършените думи, които намираше. Онова, което според него знаеше тя. Как му позволяваше да я прегръща. И как тя го прегръщаше. Това му стигаше или почти му стигаше, или поне беше много по-хубаво, отколкото му се полагаше. Тя ли е последната ми! Кондора остави тази мисъл да отлети като… недостойна.
Върни на Мърл нейния нормален и сигурен живот.
Всичко друго…
Ти вече знаеше всичко друго.
Ала това го каза той. Не привидението.
Кондора се надигна гол, стъпил на пода и със съзнание, освободено от илюзиите, които би могъл да скрие.
— Сега доволна ли си? — попита гласно.
Не получи отговор.
Никакъв отговор от никакво привидение.
Странно.
Уханието на кафе го подмами.
Надигна се от леглото. Облече се. Приближи се към вратата.
22
„Случват се разни неща. “
Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната на САЩ
Вратата на спалнята се отвори.
Фей примигна, когато видя кой излиза отвътре и идва при нея и Мърл в кухнята.
— Изглеждаш…
— Съвсем не толкова добре, колкото би желал който и да е от нас.
Мъжът, чийто живот Фей бранеше със своя, носеше твърде малък за него сив анцуг и черна колежанска спортна блуза, която пък му беше прекалено голяма, беше бос и с крива усмивка.
— Не се тревожи — успокои я той, — преструвам се по-умело, след като пия кафе. Освен това още е само девет.
— Ако искаш да се обадя в службата, трябва да го направя сега — настоя Мърл.
Фей предпочете тя да звънне от стационарния си телефон и пусна на говорител разговора между прошарената блондинка от Конгресната библиотека и нейния шеф. Наблюдава как Кондора схваща случващото се, докато разговорът се развиваше според очакванията на Мърл.
Според уверенията й.
— Значи си имаме укритие — отбеляза Кондора.
— Може би имаме покрив — отговори Фей.