Колата полетя обратно към мястото си на паркинга.
Разкъса черната телена ограда.
Излетя от Паркинг 11. Гумите заподскачаха по тротоара, стоманата застърга по бетона, колата се наклони рязко и излезе на платното. От двете им страни връхлитаха коли — надуваха клаксоните, натискаха спирачките.
Кондора и оцелелите от екипа му с тласък се понесоха към центъра на Вашингтон, а спасителната им кола цялата дрънчеше и плюеше горещ метал и вонящ на гориво черен пушек.
28
"…вече никакво завинаги… “
Вожд Джоузеф
…главата ми главата ми мъртва, той е мъртъв защо не аз, той не той, главата…
Дясната ръка на Фей се появи неясно в зрителното й поле, когато тя я смъкна от главата си, и осъзнаването дойде като ехо: „Нагоре по ръката ми.“
Фей се опомни и усети как инерцията я повлича…
Уловиха я, задържаха я, възпряха я и я прегърнаха ръцете на жена, на някаква жена Мърл.
„На задната седалка — помисли си Фей. — Седим, возим се на задната седалка на автомобил.“
И…
Изгарящо ярко слънце ослепителни мълнии в синьо и бяло от всички прозорци.
И…
Звук, без звук, защо няма звук?
Кондора е на волана.
Като прилеп, излетял от ада, това й мина през ума, а после: „He е прилеп, той е Кондора.“
Остър десен завой засмука Фей във вихър от звуци: клаксони на автомобили, викове, пищящи гуми, свистенето на вятъра покрай отворените прозорци и горещо потно…
— Застреляха го — чу се да казва. — Застреляха го.
— Фей! — провикна се Кондора, докато рязко завиваше покрай един ъгъл. — Съсредоточи се!
Мърл отпусна хватката си около ранената жена и попита:
— Добре ли си?
— Простреляха ме в главата — прошепна Фей.
Впери поглед в окървавената си длан.
Мърл не й позволяваше да докосва черепа си, пулсиращ от пареща болка.
— Добре си — увери я Мърл. — Куршумът просто се е плъзнал отстрани… Раната е повърхността, има кръв, така е, но… Според мен не е счупил костта, не е влязъл в черепа!
Кондора се провикна откъм шофьорското място:
— Мозъчно сътресение.
Мърл прикова с поглед зелените очи на Фей и разширените им черни зеници.
— Да — каза по-възрастната жена с прошарена коса, която не беше сплъстена от нейната кръв, по дяволите! — Може би.
Клапите на двигателя издрънчаха, фучащата кола подскочи, разтресе се.
— Вони, бензин, какво гори, какво… — каза Фей.
Колата й приличаше на боен самолет, излезе от потока на движението и Кондора зави към едно празно място до тротоара, обаче…
Автобусна спирка. Паркирахме на автобусна спирка.
Вратата на колата се отвори и Кондора изчезна от мястото си между нейните очи и предното стъкло.
— Крис е мъртъв — каза Фей.
До нея вратата към тротоара се отвори.
Кондора помогна на Мърл да изведе Фей от задната седалка на тротоара.
— Да, мъртъв е. И ние ще умрем, ако не побързаме. Трябва да тръгваме, Фей. Хайде!
Но не.
Фей усети как сякаш се отдръпва и вижда отдалеч как те стоят на тротоара:
Кондора с черното си кожено яке, пристъпва напрегнато край нея като хищник в капан.
Мърл, която изглежда състарена, ужасена.
И тя, аз, с петно от тъмночервена съсирена кръв на пукнатата глава.
В китайския квартал сме.
Величествена арка, увенчана с три пагоди, се извисяваше над градската улица, фалшив портал с фалшива позлата и зелени фризове със златисти калиграфски надписи, които можеше да означават всичко или нищо. До арката Фей забеляза огромна църква от червени тухли с ръждясал шпил, който пронизваше небето. Толкова рано сутринта, толкова рано през пролетта, толкова рано през туристическия сезон търговците още не бяха наводнили тротоарите пред азиатските ресторантчета и магазини, откъдето човек можеше да си купи пластмасови буди (засмени или сериозни в дзадзен), сатенени сака с ярки дракони, черни джапанки, електронни джаджи за всяка кредитна карта, подправки, билки и кофи с червени, бели и сини сувенири, пощенски картички, ако все още имате доверие на бавната като охлюв поща на Бен Франклин, чадъри — всичко, което продавачите ви убедят да пожелаете.
— Хайде! — подкани ги Кондора.
Но остави Мърл да хване Фей за ръката, да помогне на ранената жена.
Държи ръцете си празни и отпуснати отстрани на тялото заради пистолета, досети се Фей.