Това е най-великолепното утро, напълно подобаващо начало на новото хилядолетие. Облаците вече напълно са изчезнали на запад, а на изток небето е разцъфнало в нюанси на розово, зелено и вихри деликатно синьо. Въздухът е студен и свеж, морето е спокойно и тихо като вир. За момент си помислям дали да не сляза за една бърза дрямка, макар че нямам никаква представа как точно да се приземя. Първо обаче искам да разгледам онези облаци. Най-забележителното последствие от неуспешното самоубийство е невероятният прилив на енергия. Знам, че не завършвам особено изящно, но — мамка му, чувствам се фантастично!