Сюзан Бет Пфефър
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме
(книга 1 от „Последните оцелели“)
ПРОЛЕТ
1 .
7 май
Лиза е бременна.
Татко позвъни към единайсет часа, за да ни го съобщи. Само че мама вече бе тръгнала, за да заведе Джони на тренировка по бейзбол, а Мат, разбира се, още не се беше върнал от колежа, така че аз бях единствената, която узна голямата новина.
- Бебето ще се роди през декември - тържествено обяви баща ми, сякаш бе първият в човешката история, който има по-млада втора съпруга, която ще има бебе. - Не е ли страхотно! Ще имаш братче или сестриче. Естествено, още е прекалено рано, за да се каже какво ще бъде, но веднага щом го разберем, ще ти съобщим. Нямам нищо против още една дъщеря. Първата е толкова прекрасна. Дали ще ти хареса да бъдеш детегледачка?
Нямах представа.
- Кога разбрахте? - попитах го.
- Вчера следобед - уточни татко. - Веднага щях да ти позвъня, но... ами ние празнувахме. Разбираш ме, нали, скъпа? Малко време само за нас, двамата с Лиза, преди да го съобщим на света.
- Разбира се, тате - отвърнах. - Лиза каза ли на семейството си?
- Това бе първото, което стори тази сутрин - отговори ми той. - Родителите й са във възторг. Това ще е първото им внуче. През юли ще дойдат за две седмици, преди теб и Джони.
- Ще позвъниш ли на Мат, за да му кажеш? - заинтересувах се. - Или искаш аз да му съобщя?
- О, не, аз ще му звънна — каза баща ми. - Той сега е много зает да учи за изпитите си, но ще се зарадва на прекъсването.
- Новината е страхотна, татко - додадох, защото знаех, че това се очакваше от мен. - Не забравяй да предадеш на Лиза колко се радвам за нея. И за теб също. За вас двамата.
- Сама й го кажи - прекъсна ме баща ми. - Ето я и нея.
За секунда той заглуши телефона, за да прошепне нещо на Лиза, след което тя пое разговора.
- Миранда - заговори, - не е ли вълнуващо!
- Много - съгласих се. - Това е чудесна новина. Наистина се радвам за теб и татко.
- Знаеш ли за какво си мисля? - продължи мащехата ми. - Наистина още е твърде рано, пък и още не съм го обсъдила с баща ти, но би ли искала да бъдеш кръстница на бебето? Не си длъжна веднага да ми отговориш, но ще си помислиш, нали?
Тъкмо в това е проблемът между мен и Лиза. Миг, след като ме вбесяваше или само раздразваше, защото тя действително умееше да дразни хората, изведнъж правеше нещо мило. И тогава можех да разбера защо татко се е оженил за нея.
-Разбира се, че ще си помисля - отвърнах. - Помислете си и вие двамата.
-Няма какво повече да му мислим - отсече тя. - Да можеш да видиш сияещото лице на баща си. Не мисля, че би могъл да е по-щастлив.
-Не бих могъл - обади се татко. Съдейки по смеха му, разбрах, че е грабнал слушалката от ръката на Лиза. - Миранда, моля те, кажи „да“. За нас ще означава много, ако си кръстница на бебето.
И така, съгласих се. Не бих могла да откажа.
После си побъбрихме още малко. Разказах му за последните ми тренировки по плуване и за това, как се справям в училище. Мама още не се бе върнала, когато най-после приключих с разговора, затова побързах да вляза в интернет, за да проверя какво ново около пързалянето с кънки. Горещият спор във фен сайта на Брандън Ерлих бе посветен само на това, дали той има реални шансове да спечели олимпийското злато. Повечето не го вярваха, но доста от нас бяха на мнение, че наистина може да се прицели в медалите, а пък ледът е хлъзгав, така че никога нищо не се знае.
Мисля, че бих искала да подновя уроците по фигурно пързаляне. През последните две години кънките много ми липсваха, пък и така ще мога да научавам новините около Брандън. Той вече не тренира при госпожа Дейли, но мога да се обзаложа, че още се чуват. Пък може и майката на Брандън да се появи на пързалката.
Щом мама се прибра, се наложи да й кажа за Лиза. Тя отбеляза, че било добра новина и че знаела, че искали деца. Двамата с татко здравата се бяха потрудили, за да са „щастливо разведени“. Мат все повтаряше, че ако бяха положили и половината от тези усилия по време на брака си, още щяха да са женени. Обаче не й споменах, че ще ставам кръстница (ако дотогава Лиза не размислеше, което бе напълно в неин стил). Малко ми е кофти, че никой не предложи Мат или Джони да са кръстници на бебето. Разбира се, мащехата ни и Мат много не се спогаждаха, а може би на тринайсет си твърде млад, за да бъдеш кръстник, така че и Джони нямаше много шансове.
Надявам се все пак, че Лиза може да размисли и да не ми се налага да се нагърбвам с това.