Придворната ми дама, госпожа Ротър, влиза, побеляла като бельото си, а една дебела жена с червено лице я следва.
— Милейди — казва госпожа Ротър. — Нямах представа! Ако ми бяхте казали, щяхме да се подготвим. Това е най-добрата акушерка, която можахме да намерим набързо.
— Не се стеснявайте от мен! — намесва се жената, говорейки с острия акцент на човек, роден и израсъл в Лондон.
— Не се стеснявам — уверявам я. — Надявам се, че ще се грижите добре за мен и за бебето ми. Това е второто ми раждане.
Тя улавя ръцете ми в успокояващата си месеста хватка, докато прислужниците зад мен застилат дивана с чисти чаршафи и внасят кани с гореща вода, кърпи и чаршафи, и ленено платно, накъсано за пелени.
Луси вдига Теди на хълбока си.
— Да го изведа ли? — пита нервно. — И не е ли по-добре кучетата да излязат?
Внезапно ме завладява умора.
— Да. Оправете всичко — казвам на госпожа Ротър и Луси. — Искам да легна.
Те ме завеждат до дивана и ме оставят да си почивам между болките.
— Кажи на негова светлост, че съм добре — прошепвам на Луси. — Кажи му, че съм весела.
Бебето се ражда същата вечер — прекрасно момче, точно както се молех. Слагат ми превръзка с мъх, за да възпрат кървенето, пристягат гърдите ми с ленено платно и ме оставят да лежа в опърпаното голямо легло. Намерили са кърмачка и тя седи до мен и храни бебето. Показваме го на Теди, който сочи и възкликва: „Хии!“, сякаш за да подкани бебето да стане. Но не позволяват на Нед да дойде при мен.
Комендантът на Тауър, сър Едуард, прошепва през полуотворената врата от външната стая:
— Изпратих новината в двора, лейди Хартфорд. Страхувам се, че ще бъдат изключително изненадани.
— Благодаря ви — казвам и се облягам назад на възглавниците. Замаяна съм от изпития след раждането греян ейл с подправки. Знам, че придворните няма да са просто изненадани. Онези, които искат сигурност, че престолът ще бъде наследен от протестант, ще бъдат във възторг — тоест, почти всички. Онези, които преценяват доколко основателни са претенциите ми, ще видят, че основанието ми се е удвоило. Единствено Елизабет ще ми завижда за това красиво бебе и щастието ми ще ѝ се зловиди. Ще трябва да почакаме да видим какво ще направи, за да си отмъсти.
Тя предприема светкавичен и злобен ход. Комендантът на Тауър, сър Едуард, е заключен в собственото си подземие, а на Нед е наредено да се яви в Звездната палата23, за да отговаря по обвинение в обезчестяване на девица с кралска кръв в дома на кралицата, в бягство от затвора и второ посегателство над жена с кралска кръв.
Когато той потегля от Тауър, за да се изправи пред обвинителите си, провесвам флага на Сиймор през перваза си, за да разбере, че децата и съпругата му са добре, че държим на името си и че никога няма да се отречем от него.
Разбира се, той не се отрича от нас. Но не знам какво казва, нито как понася разпита си, докато не получавам неподписана бележка от Мери, написана с неузнаваем почерк.
Тайният съвет обяви теб за престолонаследница още в същия ден, когато получиха новината, че очакваш дете. Настъпи смут, но това доказва женитбата ти и подсилва претенциите ти. Нед се държа добре в Звездната палата и се закле, че сте съпруг и съпруга. Ще го глобят с по-голяма сума, отколкото някой може да плати — и ще остане в затвора неопределено дълго време. Жителите на Лондон призовават за освобождаването ти, пеят балади и те сравняват със сестра ни Джейн. Искат свобода за синовете ти, наричат момчетата новите благословени принцове в Тауър. Изпрати ми вести за здравето си и за бебетата. Изгори това.
Тауър
Лондон, лятото на 1563 г.
Кръщавам бебето си Томас Сиймор, но не допускат никого в Тауър за кръщението му. Негови кръстници са двама от пазачите в Тауър, които му дават име в купела в параклиса на Тауър, докато придворната ми дама го държи. Донасят ми го обратно, вече със спасена мъничка душа, но няма кой да извърши пречистването ми. Мисля си, че със сигурност съм добра протестантка, защото сега отхвърлям още едно от тайнствата на старата Църква. Ставам от леглото, измивам се, сменям бельото си и се помолвам насаме, и толкова.
Не мога да получавам новини, ако изключим дворцовите клюки, които ми носи госпожа Ротър. Тя казва, че братовчедка ми лейди Маргарет Дъглас и слабоватият ѝ съпруг, Матю Стюарт, живеят тихо и скромно в дома си и гледат да не привличат вниманието, докато недоволството на Елизабет ги отмине. Сега, когато те — които бяха виновни в толкова много неща — са освободени, жителите на Лондон се гневят още повече заради моето затворничество, и сега хората започват да говорят, че сестра ми Джейн е очаквала дете в Тауър, точно като мен, и бебето ѝ е било убито, когато е умряла. Омразно ми е да виждам как използват името ѝ, но съм трогната, че си я спомнят като мъченица и казват, че щяла да ги дари с момче и наследник за Англия. Казват, че аз също съм несправедливо хвърлена в затвора. Същите хора, които призоваваха „Нашата Елизабет“ да бъде спасителка за реформираната религия в Англия, сега заявяват, че тя е станала толкова лоша, колкото бяха гонителите ѝ преди. Казват, че тя измъчва сестрата на тяхната протестантска мъченица. Нейната войска се провали във Франция и не съумя да защити протестантите, а сега победените ѝ войници се прибират унило у дома, болни и ранени, без заплащане, окаяни и метежни, с редици, оредели и от ужасно избухване на чума.
23
Съд, наречен така по името на залата в Уестминстър, където е заседавал, разглеждал обвинения срещу високопоставени особи. — Б.пр.