— Това е решение на нейно величество. То е във властта ѝ.
— Зная това! — възкликвам. — Тя е…
Той рязко вдига ръка, за да ми напомни, че не може да чува никакви критики към жената, която властва и над двама ни.
— Тя е твърдо решена — продължавам, а когато той се обръща и си отива, прошепвам на себе си: — Твърдо решена да бъде жестока.
Намирам се във вратарската къщичка с Томас Кийс, който наблюдава портата и застаналия на пост страж от малкия прозорец, когато чувам тропот на коне и Томас казва:
— Това е застъпникът на сестра ти, арестуван, бедният човек.
Повдига ме върху едно столче, за да мога да надникна през прозореца и да виждам, без да ме забелязват. Хейлс влиза през портата, яхнал окаян кон, а зад него виждам друг мъж, свел надолу лице, ограден от въоръжена стража.
— Боже мой! А това е моят чичо Джон. Джон Грей, при когото беше настанена сестра ми!
Томас ме оставя и взема черния жезъл, символ на службата му. Чувам вика му, с който нарежда на новодошлите да се представят, а после им отваря портата, пуска ги да влязат и се връща при мен, слага големия си жезъл обратно в ъгъла и разхлабва кожения си колан.
— Но какво са направили? — пита ме: милото му лице е озадачено. — Само заради написването на книгата им ли е това?
— Да — казвам горчиво. — Знаеш, че чичо ми никога не би направил нищо срещу Елизабет. Предан ѝ е от цяла вечност. А самият Джон Хейлс казва, че всичко, което се опитвал да направи, било да докаже, че една протестантка може да наследи престола. Не призовавал Катрин да заеме мястото на Елизабет, а само да бъде посочена за наследница, ако Елизабет умре без син.
— Тайният съвет ще види това — казва Томас с надежда.
— Освен ако не затворят много здраво очи — казвам с горчивина.
Дворецът Гринич
Лятото на 1564 г.
Елизабет ме вика в спалнята си, докато се облича за вечеря. Седнала е пред масата си: огледалото ѝ от венецианско стъкло е пред нея, червената ѝ перука — забодена на поставката си, със свещи навсякъде около нея, докато дамите ѝ педантично, грижливо оцветяват лицето ѝ с оловно белило. Тя стои напълно неподвижна, като мраморна статуя, докато сместа от бяло олово и оцет бъде безупречно нанесена от пътя на косата ѝ до врата и надолу до гърдите ѝ. Никой не смее дори да диша по-шумно. Застивам като всички други статуи в стаята, докато тя отваря очи, вижда ме в огледалото и казва, без да движи устните си, по които оловното белило съхне:
— Лейди Мери, погледнете това.
След посоката на сведения ѝ поглед, пристъпвам напред и когато тя мигва в знак на позволение, вземам малката книга, която лежи отворена пред нея.
Заглавието е „Monas Hieroglyhica“24, а авторът е Джон Дий. Посветена е на императора на Свещената Римска империя и дългият предговор настоява читателя да вземе предвид, че символите на планетите имат значение сами по себе си, и могат да се четат като език или като код.
Вдигам очи и срещам тъмните очи на Елизабет в огледалото.
— Прегледайте я — нарежда тя през затворените си устни. — Какво мислите?
Прелиствам малките страници. Покрити са със схеми и астрономични символи и ситен печатен шрифт, който обяснява какво означава всеки от тях, и как всеки се свързва с останалите. Виждам, че има няколко страници с математически изчисления, които демонстрират връзката между символите, и някои, които приличат повече на философски писания или дори на алхимия.
— Не мога да я разбера от пръв поглед — признавам искрено. — Ще трябва да я изучавам много дни, за да я разбера. Съжалявам, ваше величество.
— Аз също не мога да я проумея — Елизабет издишва шумно и облаче бяла пудра литва към огледалото. — Но мисля, че това е изключителен труд. Той обединява символите на древните и науките на мюсюлманите — говори за универсален свят, който съществува успоредно с нашия и зад него, свят, който можем да усетим, но рядко виждаме. Той обаче смята, че тези символи го описват и съществува език, който може да бъде научен.
Поклащам объркано глава.
— Бих могла да я прочета внимателно, ако желаете, и да напиша обобщение — предлагам.
Тя се усмихва съвсем леко, за да не напука боята:
— Ще я прочета със самия автор — казва. — Той е на мое разположение. Но можете да седите и да слушате начетения ни разговор, ако желаете. Просто исках да проверя какво разбирате от това на пръв поглед.
— Не съм имала привилегията да получа вашите познания — казвам тактично. — Но бих се радвала да узная повече. Сигурна съм, че ако мога да ви слушам, бих разбрала повече.
— Но чувам отвсякъде, че сестра ви Джейн е била много начетена — казва тя. — Научих, че Роджър Ашам твърдял, че тя била най-начетената жена на своето време. Пише книга, в която отдава почит на паметта ѝ. Изглежда, в последно време всички искат да издават книги — нямат ли си достатъчно работа за вършене?
24