— Къде е Бланш Пари? — питам. Тя е новата главна камериерка на спалнята, сигурно знае пред колко голяма беда съм изправена. Лейди Клинтън кимва към затворената врата.
— При нейно величество е. Тя е много недоволна.
Носят се тихи разговори, но никой не ме заговаря пряко. Сякаш не смеят да се обръщат към мен от страх да не прихванат заразата на измяната. Никоя не иска да се представи като моя близка приятелка, макар че в един или друг момент почти всички се гордееха да се нарекат мои приятелки.
— Вярно ли е? Омъжена ли сте, лейди Мери? — изтърсва изведнъж една от по-младите дами, прави реверанс и почервенява до уши. — Моля за извинение — прошепва.
Не съм длъжна да ѝ отговоря, но не смятам да отрека сега. Никога няма да отхвърля женитбата си или мъжа, когото обичам. Нещо в мен ме кара да си кажа: „Но това е напълно нелепо! Имам една сестра, екзекутирана заради това, че предяви права над трона, и друга, затворена заради това, че се влюби — а ето ме и мен, с пръстен в джоба и с брак, сключен в тесен кръг: нито претендирам за трона, нито се омъжвам за благородник.“
— Много ли е ядосана? — питам.
Някой подсвирква леко, сякаш призовава буря26.
— Трябва ли да вляза?
— Трябва да чакате тук — казва лейди Клинтън. — Тя ще ви повика.
— Ще отида в стаята си да си сменя шапчицата — казвам. Никой не казва, че не може да отида и затова аз отново излизам през вратите, минавам през залата за аудиенции, сподирена от боязливи погледи, и нагоре по тесните стълби до покоите си. Камериерката ми, с побеляло лице, разресва косата ми с четката и прикрепва шапчицата ми с иглите, без да каже нито дума. Не ѝ казвам нищо.
Когато се връщам в кралския кабинет, някой е повикал Уилям Сесил и той стои в прозоречната ниша и говори с доведената ми баба, Катрин Брандън, и Бланш Пари. Всички други чакат на прилично разстояние и напрягат слух да чуят, без да смеят да се приближат. Когато влизам в стаята, сър Уилям вдига поглед и ме вижда. Усмихва ми се уморено и аз прекосявам стаята и вдигам поглед към него. Нейна светлост доведената ми баба стои зад мен, сякаш е готова да се застъпи за мен.
— Ето на това се казва суматоха — казва тихо сър Уилям, и аз си помислям — слава Богу, най-после някой, който знае, че това е брак по любов, който не означава нищо за никого, освен за нас, които се обичаме. Ще оскърби кралицата, тъй като всяка любов с изключение на нейната безсърдечна преструвка я оскърбява. Но ето един здравомислещ човек, който съзнава колко маловажно е това.
— Съжалявам, че не поисках разрешение — казвам тихо.
— Значи сте омъжена? — иска да се увери той.
— Да, за господин Томас Кийс.
Сянка на усмивка преминава по лицето на стария държавник.
— Мисля, че той сигурно е най-едрият джентълмен в двора, а вие — най-малката дама.
— Джон Дий би казал, че ние сме противоположностите, които съставят цялото — отбелязвам.
— Нарушението е много сериозно — казва сър Уилям и кимва към затворената врата на личния кабинет.
— Нарушението е много малко. Нейно величество може и да е много оскърбена, но няма основание за това.
Той свежда глава, когато го поправям.
— Да вляза ли? Мога да обясня, че това е съвсем личен въпрос.
— Бих я въвела… — предлага баба ми.
Бланш поклаща глава.
— Не иска да ви вижда — казва кратко. — Тя е много ядосана, лейди Мери. Сякаш не ѝ стига всичко друго…
— Това е нищо — казвам упорито. — А всичко друго — ако имате предвид женитбата на сестра ми с млад благородник — също не беше основание за оскърбление. Женитбата на Мери, кралицата на шотландците, е въпрос от национална важност, но няма нищо общо с нас. Сестра ми и аз постъпихме като частни лица — Оглеждам другите дами от спалнята. — Никоя от нас ли не бива да се омъжва?
Уилям Сесил прочиства гърло.
— Трябва да отидете в Уиндзор — казва той. — Докато нейно величество провежда разследване.
— Ще се застъпя за вас — казва баба ми.
— Разследване на какво? — питам настоятелно. — Имаше брак, сключен в тесен кръг. Имаше свидетели. Семейството му беше там, една прислужница ми беше свидетелка. Имаше свещеник, който ще потвърди, че бракът е действителен. Не е нужно да провеждате разследване, за да узнаете всичко. Аз ще ви кажа всичко. Господин Кийс ще ви каже всичко.
Уилям Сесил изглежда уморен.
— Навярно. Но нейно величество желае да отидете в Уиндзор, докато провежда разследване.
Улавям ръката му и вдигам поглед към него.
26
Според едно моряшко поверие, свиркането на борда на кораб, призовава вятър или буря. — Б.р.