Не всички мислят като мен. Моят свекър Джон Дъдли се отрича от вярата си, прави признания и се самобичува пред приготвения от пекаря хляб и направеното от лозарите вино, преструвайки се, че те са тялото и кръвта Божии с надеждата да угоди на кралицата и да си спечели няколко години окаян живот в замяна на загубата на цялата слава небесна. Хляб от хлебаря, вино от избата — клетият еретик се кълне, че това са истинската кръв и тяло на Бог. Това не е вяра като нашата. Това е суеверие и магия. Той е изгубил безсмъртната си душа в жалкия си опит да откупи живота си.
Извеждат него и сър Джон Гейтс, който му служеше, и сър Томас Палмър, който не е сторил нищо повече от стотина други като него, извеждат тримата на Тауър Хил и ги обезглавяват като обикновени престъпници.
Дълбоко съм потресена. Не мога да жаля за Джон Дъдли. Нямам причина да скърбя за него. В последния си час моят свекър се превърна в папист и затова загина от ужасна смърт, предавайки истинската реформирана вяра на братовчед ми, краля, и моята — далеч по-ужасно предателство от измяната, която призна. Накрая смяташе да замени сигурността на вечността за няколко дни греховен живот, и тогава направи грешния избор, както постъпи и с мен.
— Аз съм съвсем млада — казвам на сестра си Катрин, която идва да ме посети без покана, — но не бих изоставила вярата си от обич към живота! Но ти може би ще кажеш, че неговият живот беше сладък и той копнееше да го запази…
— Не, не бих казала това…
— Следователно, може да кажеш, той сигурно е мислел, че заради това си струва да пожертва спасението на душата си…
— Наистина, не бих…
— Не го беше грижа какво му струва. Всъщност причината е основателна, защото този, който би живял дори в окови, само и само за да бъде жив…
Тя е останала без дъх от опитите да ме прекъсне:
— Не бих казала нищо от това! — възразява. — Но мога да разбера защо един съпруг и баща на такива красиви момчета не би искал да ги остави, защо би положил всякакъв обет, за да запази живота си.
— Бог казва, че който се отрече от Него пред човеците, и Той ще се отрече от него в царството на Своя Отец небесен12 — заявявам.
— Но когато кралицата ти прости, ще трябва да се молиш с нея — напомня ми Катрин. — Аз вече го правя. Седя зад нея и подражавам на всичко, което прави. Наистина, Джейн, за мен няма значение. Изправяне и навеждане, поклон и прекръстване. Защо е толкова важно? Не би се обявила против литургията, нали? Би правила всичко, което искат от теб, би се покланяла, когато издигнат причастието…
— Това е помия. Причастието, както го наричаш сега, е помия — заявявам, а тя закрива лицето си с длани и ме поглежда сериозно през пръстите си.
— Джейн… — прошепва.
— Какво?
— Тези приказки ще те отведат до ешафода.
— Никога няма да се отрека от Господ, моя Бог — заявявам.
— Джейн… — повтаря тя.
— Какво?
— Не искам да те изгубя.
Разсейва ме движещата се издутина в джоба на наметката ѝ.
— Какво държиш там?
— Котенцето Рибън. Донесох го. Помислих си, че може да го искаш за компания.
Тя измъква от джоба си бялото котенце със сини очи. То отваря уста в мъничка розова прозявка и размърдва миниатюрно розово езиче. Има остри зъбки, а лапите му висят отпуснато от съня.
— Не искам котенце — казвам.
Тя изглежда нелепо разочарована:
— Няма ли да ти бъде добра компания? Сигурна съм, че изобщо не е еретик.
— Не ставай глупава.
Тауър
Лондон, ноември 1553 г.
Така наречената милостива кралица нарежда ние, затворниците, които отрекохме нейните ереси и следваме възкръсналия Бог, да вървим точно като Него пред хората. Знам, че тя, а не аз, е опозорена от този театър. Не се боя да бъда съдена за измяна: радвам се за това. Мога да дам показания от подсъдимата скамейка, мога да бъда като Даниил, който се явява пред съда. Готова съм. Ще бъда съдена с шепата останали затворници в Гилдхол — най-публичния позор, който тя може да измисли.
Тя не осъзнава, че за мен това е нещо свято. За мен е чест да вървя от Тауър до Гилдхол за процеса си. За мен това не е по-голям позор, отколкото е било позор за Иисус да носи кръста Си. Тя мисли, че ще ме изложи на оскърбленията на тълпите, но това ще бъде моето мъченичество. Радвам се да го направя.
12
„… а който се отрече от Мене пред човеците, Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен.“ — Мат. 10:33. — Б.пр.