късно един следобед през лятото на 1977 г., изпитах смътното чувство, че съм я
виждал някъде преди години.
Дарла се представи и аз бързо си спомних откъде ми е позната. Пет дни поред по
време на делото Паджит" тя бе седяла пред съдийската банка, до масата с
веществените доказателства, и бе записвала всяка дума. Сега живееше в Алабама и
бе шофирала пет часа, за да ми каже нещо. Преди това обаче ме закле да запазя
името й в тайна. Била родена в Брумфийлд. Когато преди две седмици гостувала на
майка си, към обяд видяла по тротоара да се движи познато лице. Бил Дани Паджит, който се разхождал с някакъв приятел. Толкова се стреснала, че се спънала в ръба
на бордюра и едва не паднала на улицата.
Двамата влезли в едно ресторантче и седнали да обядват. Дарла ги видяла през
прозореца и решила да не влиза. Имало вероятност Паджит да я познае, макар да не
била сигурна защо това я плаши.
Спътникът му носел често срещана в Брумфийлд униформа - тъмносин панталон, бяла
риза с къс ръкав и си-Тен надпис Изправителен комплекс Брумфийлд" на
283
ДЖОН ГРИШАМ
джобчето. Имал черни каубойски ботуши, но не и пистолет. Дарла ми обясни, че
някои от пазачите, които извеждали затворниците да работят извън лагера, сами
решавали дали да носят оръжие. Трудно можех да си представя бял човек в Мисисипи
доброволно да се откаже да носи оръжие, но вероятно Дани бе предпочел личният му
пазач да не бъде въоръжен.
Самият той бил облечен в бял гащеризон и бяла риза, вероятно получени в лагера.
Двамата обядвали дълго и явно били в приятелски отношения. Скрита в колата си, Дарла ги видяла да излизат от ресторанта. Проследила ги отдалеч; те се разходили
бавно няколко пресечки, след което Дани влязъл в местния офис на щатското
управление Пътища". Пазачът се качил в служебна кола и заминал.
На следващата сутрин майката на Дарла влязла в офиса под претекст, че иска да се
жалва от някакъв разнебитен път. Била грубо уведомена, че подобна процедура не
съществува, но в последвалата бъркотия успяла да зърне подробно описания от
Дарла младеж. Държал някаква тетрадка и приличал на поредния безполезен
канцеларски плъх.
Майката на Дарла имала приятелка, чийто син работел като чиновник в лагера
Брумфийлд. Той потвърдил, че Дани Паджит бил преместен там през лятото на 1974
г.
Когато завърши разказа си, Дарла попита:
- Смятате ли да го изобличите?
Бях като замаян, но вече си представях статията.
- Първо ще поразследвам - отвърнах аз. - После зави
си какво ще открия.
- Моля ви. Това не е справедливо.
- Направо не мога да повярвам.
- Този изрод трябваше да получи смъртна присъда.
- Съгласен съм.
- Стенографирах осем дела за убийство при съдия Лу-
1гьс, но това не мога да го забравя.
- Нито пък аз.
Тя отново ме закле да не споменавам името й, след ко-
284
ето ми остави адреса си. Искаше да получи вестника в случай, че решахме да
разгласим новината.
В шест сутринта скочих от леглото без никакви проблеми. Двамата с Уайли
отпратихме към Брумфийлд. Тъй като и старата ми кола, и мерцедесът щяха да
привлекат вниманието във всяко градче в щата, взехме неговия форд пикап. Лесно
открихме лагера, който се намираше на пет километра от града. Намерихме и
сградата на управление ,ДТьтища". Тъй като Паджит със сигурност би разпознал
всеки от нас, имахме нелеката задача да се крием на оживена улица в непознат
град, без да събудим подозрения. Уайли се бе снишил в пикапа си със заредена
камера. Аз седнах на една пейка и се прикрих зад вестник.
През първия ден не видяхме и помен от него. Върнахме се в Клантън, а рано на
другата сутрин отново потеглихме за Брумфийлд. В единайсет и половина пред
сградата на управлението спря затворническа кола. Пазачът влезе вътре, взе
затворника си и го заведе на обяд.
На 17 юли 1977 г. на първа страница пуснахме четири големи фотографии. На
първата Дани Паджит вървеше по тротоара и се смееше заедно с пазача си, на
втората двамата влизаха в Сити Грил", на третата беше сградата на управление
Пътища", а на четвъртата портите на лагера Брумфийлд. Заглавието ми гласеше Няма
затвор за Па-джит - прехвърлен е в лагера".
Страница 112
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Репортажът ми започваше така:
Четири години след като бе осъден за бруталното изнасилване и убийство на Рода
Каселоу и получи доживотна присъда, която да излежи в щатския затвор Парчман, Дани Паджит бе преместен в новия помощен лагер в Брумфийлд. Вече е там три
години и се радва на всички възможни привилегии - канцеларска