охранявана от други двама божи служители.
Най-сетне нещата се поуталожиха и след два часа мъчение аз изхвръкнах от
църквата. Имах нужда да пийна нещо.
Написах приятно репортажче за посещението си в Евангелието на Голгота" и го
пуснах на страницата за религия. Споменах за сърдечната атмосфера в църквата, за
прекрасното соло на мис Хелън Хачър, за разтърсващата проповед и така нататък.
Нужно ли е да казвам колко популярно се оказа това? Започнах да ходя на църква
поне два пъти в месеца. Седях с мис Кали и Исо и слушах преподобния Търстън Смол
да говори два часа и дванайсет минути засичах всички проповеди. Най-кратката бе
изнесена от пастор Фил Биш в Обединената методистка църква на Карауей
-седемнайсет минути. Същата църква получи и приза за мразовитост. Отоплението се
бе развалило и може би причината за подобна лаконичност се криеше в януарския
студ. Седях с Маргарет в Първа баптистка църква в Клан-тън и слушах как
преподобният Милард Старк изнася ежегодната си проповед за греховността на
алкохола. За жалост тъкмо тогава ме мъчеше махмурлук и Старк не сваляше поглед
от мен.
Открих Жътварския параклис в задната част на изоставена бензиностанция в Бийч
Хил и заедно с още шестима богомолци слушах как Питър Пророка крещя в
продължение на почти шейсет минути. Колонката ми от тази седмица беше доста
кратичка.
В клантьнската Църква на Христа нямаше никакви музикални инструменти. По-късно
ми обясниха, че възбраната се основавала на Светото писание. Затова пък чух
291
ДЖОН ГРИШАМ
превъзходно соло, което подробно описах. Службата обаче беше лишена от
достатъчно емоционалност. Затова пък в църквата Планината Фасга" в негърския
квартал олтарът бе заобиколен от барабани, китари, корни и тонколо-ни.
Проповедта бе предшествана от истински концерт, при който паството пееше и
танцуваше. Мис Кали обяви Планината Фасга" за втора ръка църква".
Номер шейсет и четири в списъка ми беше Независимата църква в Калико Ридж, която
се намираше из хълмовете в североизточната част на окръга. Според архивите на
Таймс" през 1965 г. някой си мистър Ранди Бови бил ухапан там два пъти от
гърмяща змия по време на късната служба в неделя вечер. Мистър Бови оживял, а
проповедникът спрял да използва змии. Легендата обаче продължаваше да се носи и
докато колонката ми набираше популярност, няколко души ме питаха дали смятам да
посетя и църквата в Калико Ридж.
- Мисля да мина през всички - гласеше стандартният
ми отговор.
- Те не обичат посетители - предупреди ме Баги.
След топлия прием във всяка една църква - била тя бяла или черна, голяма или
малка, градска или извънградска - не можех да повярвам, че хората от Калико Ридж
ще се държат грубо с госта си.
Не бяха груби, но и не бяха особено очаровани от присъствието ми. Исках да видя
змиите, но от безопасно разстояние. Отидох в неделя вечер най-вече заради
слуховете, че змиите не трябвало да се вадят денем. Напразно търсих в Библията
подобна възбрана.
Нямаше и следа от змии. Само няколко припадъци и конвулсии пред олтара, когато
проповедникът ни призова да прогоним греха в стенание и страдание". Хорът
припяваше под съпровод на електрическа китара и барабан и службата заприлича на
страховит езически танц. Копнеех да си тръгна, особено след като нямаше змии.
По-късно мярнах познато лице. Изглеждаше много променено - слабо, бледо и
изпито, - а косата над него си-
292
^ЮСЛ^ДНИЯТСЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
вееше. Не можех да си спомня къде съм го виждал Човекът седеше на втория ред от
дясната страна на пътечката и изглеждаше откъснат от хаоса на службата. От време
на време сякаш се молеше, а после оставаше седнал докато всички други скачаха на
крака. Хората край него и го приемаха, и го игнорираха.
В един момент се обърна и погледна право към мен Беше Ханк Хутън - бившият
адвокат, който през 1971 г едва не изпозастреля половината град! Тогава бе
отведен в усмирителна риза в щатската клиника за душевноболни но се говореше, че
след няколко години го пуснали Никой обаче не го беше виждал.
През следващите два дни се опитвах да открия Ханк Хутън. Телефонните ми
разговори с клиниката не доведоха до нищо. Братът на Ханк живееше в Шейди Гроув
но отказваше да говори. Поразпитах из Калико Ридж, но естествено, никой не
искаше да говори с непознат като мен
Страница 115
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
293
Мнозина от онези, които не пропускаха служба в неде-ря сутрин, в неделя вечер