Выбрать главу

представляваше невероятен лабиринт от противоречиви закони, които позволяваха на

Комисията за предсрочно освобождаване да раздава привилегии както си иска.

Някъде между съда, затвора и правилата за предсрочно освобождаване двете

последователни" доживотни присъди на Дани Паджит бяха променени на две

успоредни" присъди. Както ми обясни Хари Рекс, така те течали едновременно.

- Какво означава това? - попитах аз.

- Използва се в случаите, когато към подсъдимия са

296

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

отправени няколко обвинения. Последователните присъди могат да го държат зад

решетките осемдесет години, но справедливата присъда е десет. Затова ги правят

успоредни.

Отново поклатих неодобрително глава за голямо раздразнение на Хари Рекс.

Най-сетне принудих шериф Макнат да вдигне телефона. Звучеше махмурлия като нас, макар да бе пълен въздържател. Макнат не знаеше нищо за заседанието. Попитах го

дали смята да присъства, но денят му вече бил пълен с важни ангажименти. Бих

позвънил на съдия Лупъс, но той беше мъртъв от шест години. Ърни Гадис се бе

пенсионирал и ловеше риба в планински рекички. Наследникът му Руфъс Бъкли

живееше в окръг Тайлър, а телефонният му номер го нямаше в указателя.

В осем часа скочих в колата си с една питка и чаша студено кафе.

На един час западно от окръг Форд планините изведнъж свършваха и започваше

делтата. Този район бе добър за земеделие и лош за живеене, но аз не бях в

настроение да се наслаждавам на пейзажа и да умувам над социални въпроси. Бях

твърде изнервен от перспективата да нахлуя с трясък на тайното заседание.

Освен това бях притеснен от перспективата да стъпя в легендарния затвор Парчман.

Два часа по-късно видях сред полето огради, а зад тях -бодлива тел. Скоро

стигнах табелата и завих към централния вход. Информирах пазача в будката, че

съм репортер и идвам за заседание на Комисията за предсрочно освобождаване.

- Право напред и после наляво до втората сграда - рече услужливо той, като си

записа името ми.

Близо до магистралата имаше група сгради и ред бели къщички, които биха

изглеждали на място на всяка спокойна и почтена улица в Мисисипи. Избрах

постройката с

297

ДЖОН ГРИШАМ

надпис Блок А", втурнах се в нея и се заоглеждах за секретарката. Намерих я и тя

ме изпрати на втория етаж в съседната сграда. Беше почти десет часът.

В края на коридора някакви хора чакаха пред една от стаите. Сред тях имаше

пазач, щатски полицай и човек в омачкан костюм.

- Търся заседанието на Комисията за предсрочно осво

бождаване.

- Ей там - посочи пазачът. Без да почукам, аз отворих

рязко вратата, както би направил всеки неустрашим ре

портер, и влетях вътре. Заседанието току-що бе започна

ло и моята поява дойде като гръм от ясно небе.

Комисията за предсрочно освобождаване се състоеше от петима членове, насядали

зад табелките с имената си край маса върху нещо като нисък подиум. До една от

стените се намираше друга маса, около която се бяха събрали хората на Паджит -

самият Дани, баща му, майка му, един чичо и Лусиен Уилбанкс. На отсрещната маса

пък седяха различни чиновници и служители на комисията и затвора.

Когато влетях в помещението, всички се вторачиха в мен. Срещнах погледа на Дани

Паджит и за секунда всеки от нас успя да изрази презрението си към другия.

- Какво обичате? - изръмжа едър, зле облечен госпо

дин, седнал в средата - председателят Барет Джей Дже-

тър. Също като останалите четирима той бе назначен от

губернатора в отплата за събраните гласове.

- Дойдох за заседанието по случаяПаджит" - казах аз.

- Той е репортер! - буквално изкрещя Лусиен и скочи на

крака. За секунда се изплаших, че може да ме арестуват на

място и да ме отведат в затвора с доживотна присъда.

- За кой вестник? - попита Джетър.

- Форд Каунти Таймс" - отвърнах аз.

- Името ви?

- Уили Трейнър. - Гледах свирепо Лусиен, който пък се

Страница 117

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

мръщеше на мен.

- Заседанието е при закрити врати, мистър Трейнър -

рече Джетър. Законът не уточняваше дали на подобни за-

298

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

седания могат да присъстват външни хора, така че по традиция те оставаха скрити

от обществото.

- Кой има право да присъства? - попитах аз.

- Комисията за предсрочно освобождаване, семейст

вото на затворника, неговите свидетели, неговият адвокат

и евентуалните свидетели от другата страна. - Под дру