гата страна" следваше да се разбира семейството на жерт
вата, което в този контекст означаваше лошите".
- Ами шерифът на нашия окръг? - попитах аз.
- Той също е поканен.
- Нашият шериф не беше уведомен. Говорих с него
преди три часа. Всъщност никой в окръг Форд не знаеше
за това заседание до полунощ.
Думите ми предизвикаха сериозно почесване по главите на уважаемата комисия. Дани
Паджит и семейството му се бяха скупчили около Лусиен.
Бързо съобразих, че трябва да стана свидетел, ако не искам да изпусна
спектакъла. Затова казах колкото можех по-силно и ясно:
- Е, след като тук няма друг свидетел за отсрещната
страна, а именно нашия окръг, значи аз ще свидетелствам.
- Не можете да бъдете хем репортер, хем свидетел -
заяви Джетър.
- Това пише ли го в законите на щата Мисисипи? - по
питах аз, размахвайки фотокопията от юридическите
сборници на Хари Рекс.
Джетър кимна към един младеж в тъмен костюм.
- Аз съм адвокат на Комисията за предсрочно осво
бождаване - представи се учтиво той. - Можете да свиде
телствате на това заседание, мистър Трейнър, но не и да го
отразите във вестника си.
Смятах да опиша подробно всеки детайл от заседанието, а после да се скрия зад
Първата поправка към Конституцията.
- Така да бъде - казах аз. - Вие съставяте правилата. -
За по-малко от минута беше прокарана граница: от една
та страна бях аз, от другата - всички останали.
299
ДЖОН ГРИШАМ
- Да продължаваме - рече Джетьр и аз седнах при няколкото зрители.
Адвокатът на комисията прочете доклада си. Изложи накратко присъдата на Паджит, като внимаваше да не спомене думите последователни" и успоредни". С образцовото"
си поведение в затвора Дани бил натрупал добро време" - мъгляво понятие, формулирано в правилника за предсрочно освобождаване, а не от щатското
законодателство. Това минус излежаното преди процеса време му давало възможност
да кандидатства за предсрочно освобождаване.
Отговорната за Дани социална работничка се впусна в дълъг разказ за отношенията
си с него. Тя завърши с недоказаното заключение, че затворникът дълбоко
съжалявал за стореното", бил напълно превъзпитан", не представлявал ни най-малка
заплаха за обществото" и дори бил готов да допринесе за неговото благо".
Колко ли струваше всичко това, не можех да не се запитам аз. И колко време бе
трябвало на клана Паджит, докато намерят подходящите джобове?
После бе ред на Лусиен. Тъй като нямаше кой да му противоречи и евентуално да му
запуши устата - не присъстваха нито Гадис, нито шериф Макнат, нито дори горкият
Ханк Хутън, - той се зае да преиначава фактите около престъплението и особено
показанията на осигурилата му желязно" алиби Лидия Винс. Според неговата версия
заседателите за малко да обявят Паджит за невинен. Изкушавах се да изкрещя и да
го замеря с нещо. Може би това щеше да го поосвести малко.
Идеше ми да извикам: След като е невинен, защо се разкайва толкова?"
Лусиен продължаваше да роптае колко несправедлив бил процесът. Благородно пое
вината, че не е настоявал достатъчно делото да се гледа другаде, където хората
били непредубедени и по-цивилизовани. Когато най-после млъкна, двама от
членовете на комисията изглеждаха задрямали.
300
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
След това мисис Паджит свидетелства за писмата, които тя и синът й си разменяли
през изминалите осем дълги години. Чрез тях тя усещала как той съзрявал, как
Страница 118
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
укрепвал във вярата си и как копнеел да бъде свободен, за да служи на ближните
си.
Да им услужи с по-силна дрога може би? Или с по-чисто царевично уиски?
От нея се очакваха сълзи и тя се справи отлично. Плачът беше част от спектакъла
и не впечатли особено комисията. Всъщност на лицата им бе изписано, че решението
е взето доста отдавна.
Последен бе Дани, който успя хем да отрече престъпленията си, хем да изглежда
разкаян.
- Взех си поука от грешките - рече той, сякаш убийството и изнасилването бяха
дребни простъпки без сериозни последствия. - Те ми помогнаха да израсна.
В затвора той бил истинска вихрушка от позитивна енергия - работел по собствено
желание в библиотеката, пеел в хора, помагал при организирането на
родеоПарч-ман" и организирал групи, които да ходят в училищата като жив пример
защо не бива да се престъпва закона.
Двама от членовете на комисията го слушаха. Един продължаваше да спи. Останалите
двама седяха като изпаднали в транс, сякаш мозъците им бяха изключили.