Дани не зарони сълзи, но завърши със страстна молба за освобождението си.
- Колко свидетели има другата страна? - попита Дже
тьр.
Аз станах, огледах се, не видях друг от окръг Форд и отвърнах:
- Ами май че съм само аз.
- Започвайте, мистър Трейнър.
Нямах представа какво да кажа, нито пък знаех какво е позволено или недопустимо
на такова заседание. Чутото току-щр ме бе убедило, че няма особено значение.
Несъмнено дебелият Джетьр щеше да ме прекъсне, ако попаднех На забранена
територия.
301
ДЖОН ГРИШАМ
Погледнах към членовете на комисията, постарах се да игнорирам изпълнените с
омраза погледи на семейство Паджит и се впуснах в изключително подробно описание
на изнасилването и убийството. Разказах всичко, което успях да си спомня, като
наблегнах на присъствието на двете дечица.
Все чаках Лусиен да възрази, но в противниковия лагер цареше мълчание.
Летаргичните допреди малко членове на комисията внезапно се съживиха и ме
зяпнаха, попивайки мрачните детайли на убийството. Описах раните. Обрисувах
покъртителната сцена, където Рода умираше в ръцете на мистър Дийс с думите Беше
Дани Паджит. Беше Дани Паджит".
Нарекох Лусиен лъжец и се надсмях над късата му памет за процеса. Та нали
заседателите бяха намерили Дани за виновен за по-малко от час!
За своя най-голяма изненада успях да си припомня дори жалкото представяне на
Дани на свидетелския стол; разказах как се оплиташе все по-здраво в лъжите си и
как в думите му нямаше и капчица истина.
- Трябваше да бъде обвинен в лъжесвидетелстване -
заявих аз на комисията. - А когато приключи с показани
ята си, не се върна на мястото си, а отиде до заседатели
те, размаха пръст и каза: Само да ме осъдите, ще ви го
ня до дупка."
Един от членовете на комисията на име Хорас Аддър подскочи на стола си и изръмжа
към Паджит:
- Вярно ли е това?
- Има го в протокола - отвърнах бързо аз, преди Лу
сиен да е успял отново да излъже. Той бавно се изправяше
на крака.
- Вярно ли е това, мистър Уилбанкс? - настояваше Ад-
лър.
- Заплашил е заседателите? - попита друг член на ко
мисията.
- Разполагам с протокола - казах аз. - С удоволствие
ще ви го изпратя.
302
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Вярно ли е? - попита за трети път Адлър.
- В залата имаше триста души - казах аз, вторачен в
Лусиен. Само посмей да излъжеш.
- Млъкнете, мистър Трейнър - каза един от членовете
на комисията. -
- Има го в протокола - потретих аз.
- Достатъчно! - кресна Джетър.
Лусиен се бе изправил и търсеше отговор. Всички чакаха.
Страница 119
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Не си спомням какво точно бе казано - започна най-
сетне той, а аз изсумтях шумно. - Може клиентът ми да е
споменал нещо такова, но моментът бе много емоциона
лен, а в разгара на битката може да се изтърси нещо по
добно. Но взето в контекст...
- Контекст, ама друг път! - изкрещях аз на Лусиен и
направих крачка към него, сякаш смятах да го фрасна с
юмрук. Един пазач тръгна към мен и аз спрях. - Пише го
черно на бяло в протокола! - възкликнах ядосано аз. Пос
ле се обърнах към комисията и казах: - Как можете да ги
оставяте да лъжат така? Не искате ли да чуете истината?
- Нещо друго, мистър Трейнър?
- Да! Надявам се, че тази комисия няма да направи за
посмешище системата на правораздаване и да пусне то
зи човек на свобода само след осем години затвор. Има
късмет, че е тук, а не на електрическия стол, където му е
мястото. Надявам се следващия път, когато обсъждате
предсрочното му освобождаване, да поканите и някого
от окръг Форд. Например шерифа или прокурора. Пока
нете и семейството на жертвата. Те имат право да бъдат
тук. Вижте лицата им, когато пуснете този убиец на сво
бода.
Седнах вбесен. Изгледах кръвнишки Лусиен Уилбанкс и взех решение да го мразя до
края на своя живот или неговия. Джетър обяви кратка почивка и аз предположих, че
имат нужда да се прегрупират в някоя задна стаичка и да преброят парите си.
Току-виж, извикали мистър Паджит Ча Допълни сумата, за да купят още някой глас.
За да драз-
303
ДЖОН ГРИШАМ
ня адвоката на комисията, изпълних няколко страници с бележки за статията, която
ми бе забранил да пиша.
Трийсет минути по-късно членовете на комисията започнаха да се завръщат. Всеки
изглеждаше виновен за нещо. Джетьр ги призова да гласуват. Двама бяха за
предсрочно освобождаване, двама против, един се въздържа.
- Молбата се отхвърля засега - обяви Джетьр и мисис