Паджит избухна в сълзи. Тя прегърна Дани, преди да го
отведат.
На излизане от стаята Лусиен и семейството минаха съвсем близо до мен. Престорих
се, че не ги виждам, и забих поглед в пода - изтощен, измъчван от махмурлук и
невярващ на ушите си.
- Следва молбата на Чарлс Бауи - обяви Джетьр и
следващият затворник беше въведен. Чух нещо за сексу
ални престъпления, но нямах сили да следя за какво става
въпрос. След известно време напуснах стаята и тръгнах
по коридора. Чудех се дали семейство Паджит няма да ме
пресрещнат, но всъщност нямах нищо против да приклю
чим с въпроса веднъж завинаги.
Те обаче се бяха разпръснали. Излязох от сградата, минах през главния вход и
потеглих към Клантън. От тях нямаше и следа.
304
Заседанието бе отразено на първа страница на вестника ми. Изпъстрих материала с
всички подробности, които успях да си спомня, а на пета страница се впуснах в
унищожителна редакционна статия за процеса. Изпратих по един брой на всеки от
членовете на комисията и на нейния адвокат. Толкова бях ядосан, че всички
служители на щатското законодателство, окръжният прокурор,
заместник-губернаторът и самият губернатор също получиха по един безплатен
вестник. Никой не ми обърна внимание освен адвокатът на комисията.
Той ми написа дълго писмо, в което изрази дълбоката си загриженост от моето
съзнателно нарушаване на процедурите на Комисията за предсрочно освобождаване".
Смятал да се съветва с прокурора, за да преценят сериозността на простьпката ми"
и евентуално да предприемат действия с трайни последици".
Адвокатът ми Хари Рекс ме увери, че практиката на комисията да провежда подобни
заседания при закрити врати била в разрез с Конституцията и в пряко противоречие
с Първата поправка към нея. Той бе готов да ме защитава във федералния съд и
дори ми предлагаше да отбие от хонорара си.
В продължение на един месец си разменях остри писма с адвоката на комисията, след което той се отказа да ме преследва.
Рейф, кучето търсач на Хари Рекс, имаше помощник на име Бъстър, едър
широкоплещест каубой с пистолет във всеки джоб. Наех Бъстър за сто долара
Страница 120
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
седмично да се
305
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ДЖОН ГРИШАМ
преструва, че е мой личен телохранител. По няколко часа на ден той висеше пред
редакцията, седеше пред входа или на някоя от верандите, така че хората да го
видят и да решат, че Уили Трейнър е достатъчно важен да си има охрана. Ако
семейство Паджит стигнеха достатъчно близо, за да стрелят по мен, поне щяха да
получат нещо в отплата.
След като години наред бе трупала килограми и бе игнорирала съветите на
лекарите, мис Кали най-сетне отстъпи. След един особено обезпокоителен преглед
тя обяви на Исо, че започва диета - 1500 калории на ден, слава богу без
четвъртъците. Мина един месец без никаква видима загуба на тегло. Но след като
прочете във вестника за заседанието на Комисията за предсрочно освобождаване, изведнъж сякаш смъкна двайсет килограма.
Вместо да пържи пилето, тя го печеше. Вместо да па-сира картофите с масло и
сметана и да ги облее със сос, тя само ги вареше. Пак беше вкусно, но организмът
ми бе привикнал към ежеседмичната си доза мазнини.
След молитвата й подадох две писма от Сам. Както винаги, тя ги зачете незабавно, а аз атакувах обяда. И както винаги мис Кали се усмихваше и смееше, а накрая
избърса една сълза.
- Добре е - съобщи ми тя.
С типична за семейството решителност Сам бе получил първата си образователна
степен по икономика в колежа и пестеше пари, за да следва право. Било му страш
но мъчно за дома, а и времето било ужасно. На всичко горе му липсвала майка му.
И нейните гозби.
Президентът Картър бе помилвал неявилите се войници и Сам се чудел дали да
остане в Канада, или да се върне у дома. Много от приятелите му американци се
заричали да останат и да искат канадско гражданство, а Сам се влияел от тях.
Освен това имало и някаква жена, макар че това не го бе споменал на родителите
си.
306
Понякога започвахме с новините, но често захващахме некролозите или дори
обявите. Тъй като четеше всяка дума, мис Кали знаеше кой продава новородени
кученца зайчари и кой иска да купи използвана косачка в добро състояние. И тъй
като четеше всяка дума всяка седмица, тя знаеше откога са на пазара дадена
фермичка или дадена каравана. Знаеше цени и приблизителни стойности. Да кажем, че по обяд край нас мине някаква кола.
- Какъв модел е? - питаше тя.