- Плимут Дъстър" от седемдесет и първа - отговарях
аз.
Тя се поколебаваше за секунда и заявяваше:
- Ако всичко му е наред, значи струва някъде около
две хиляди и петстотин долара.
Веднъж Стан Аткавидж искаше да продаде осемметро-ва рибарска лодка, която бе
получил при някакъв фалит. Обадих се на мис Кали.
- Да, един господин от Карауей търсеше такава лодка
преди три седмици. - Проверих старата колонка с обяви и
намерих телефона му. На другия ден Стан продаде лодка
та.
Тя обожаваше публикуването на документи - една от най-доходните рубрики на
вестника. Постановления, обявления за просрочени ипотеки, бракоразводни молби, завещания, съобщения за фалит, делби - всеки ден десетки правни документи
трябваше по закон да бъдат публикувани в окръжния вестник. Всички идваха при нас
и ние ги пускахме срещу солидно заплащане.
- Виждам, че легализират завещанието на мистър
Евърет Уейнрайт - каза мис Кали.
- Смътно си спомням некролога му - отвърнах с пъл
на уста аз. - Кога е починал?
- Преди пет-шест месеца. Не беше бог знае какъв не
кролог.
- Работя с онова, което ми предоставят роднините.
Познавахте ли го?
- Трийсет години държеше бакалница близо до линия-
307
ДЖОН ГРИШАМ
та. - По интонацията й личеше, че не жали особено за мистър Евърет Уейнрайт.
- От добрите ли беше или от лошите?
- Имаше два типа цени, по-ниски за белите, по-високи
Страница 121
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
за негрите. Стоката му никога не беше маркирана, а той
бе единственият касиер. Да кажем някой бял клиент се
провиква: Ей, мистър Уейнрайт, колко струва това кон
дензирано мляко?" Уейнрайт му отвръща: Трийсет и
осем цента." Минута по-късно аз питам: Извинете, мис
тър Уейнрайт, колко струва това кондензирано мляко?" А
той ми се сопва: Петдесет и четири цента." Изобщо не го
криеше. Който не ще, да се маха.
Слушах за онова време вече девет години. Понякога мислех, че съм чул всички
истории, но спомените на мис Кали нямаха край.
- Защо пазарувахте там?
- Нямаше къде другаде. Мистър Монти Грифин дър
жеше по-хубав магазин зад старото кино, но допреди
двайсет години не можехме да пазаруваме там.
- Кой ви спираше?
- Мистър Монти Грифин. Имаш-нямаш пари, той не
искаше негри в магазина си.
- А мистър Уейнрайт нямаше претенции, така ли?
- О, имаше. Той не ни искаше, но пък искаше парите
ни.
Разказа ми за едно чернокожо момче, което се мотаело в магазина, докато мистър
Уейнрайт не го ударил с една метла и не го изгонил. За отмъщение момчето
разбивало бакалницата веднъж-два пъти в годината и никога не го хващали. Крадяло
цигари и бонбони и цепело дръжките на всички метли.
- Вярно ли е, че оставил всичките си пари на Мето
дистката църква? - попита тя.
- Така се говори.
- Колко?
- Около сто хиляди долара.
- Разправят, че се опитвал да си купи местенце в рая -
рече мис Кали.
308
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Отдавна бях спрял да се удивлявам колко много клюки прескачаха през линията.
Много от приятелките й работеха като прислужници в бялата част на града. Те
научаваха
ВСИЧКО.
За пореден път бе успяла да отвори дума за задгробния живот. Мис Кали дълбоко се
безпокоеше за душата ми. Притесняваше се, че не съм истински християнин; че не
съм прероден" или спасен". Някогашното ми кръщение, което дори не помнех, за нея
бе крайно недостатъчно. Щом човек станел на определена възраст и можел да носи
отговорност за деянията си, той трябвало да извърви пътя към олтара точната
църква бе предмет на безкрайни спорове и публично да обяви вярата си в Исуса
Христа, за да бъде спасен" от вечно проклятие в ада.
Мис Кали дълбоко се измъчваше, че все още не съм сторил това.
След като посетих седемдесет и седем различни църкви, трябваше да призная, че
мнозинството от хората в окръга споделяха убежденията й. Все пак имаше някои
различия. Църквата на Христа например имаше доста последователи и проповядваше
странното схващане, че единствени те са предопределени за рая. Всички останали
църкви сеели сектантски доктрини". Освен това следовниците на Христа смятаха -
както мнозина други, - че веднъж постигнатото спасение може да бъде изгубено
поради лоши дела. Баптистите обаче смятаха, че спасението се дава веднъж
завинаги.
Това сигурно носеше немалка утеха на любителите на порока.
И все пак за мен имало надежда. Мис Кали бе страшно доволна, че ходя на църква и
слушам Евангелието. Била убедена, че Господ ще чуе молитвите й и някой ден ще