Докосне сърцето ми. Тогава аз съм щял да го последвам и Да пребъда с нея във
вечността.
Мис Кали наистина копнееше за деня, в който щеше да Се възнесе в Божието лоно".
Тази неделя преподобният Смол ще чете вечерня -
309
ДЖОН ГРИШАМ
каза тя. Всяка седмица ме канеше да ида с нея на църква, но преподобният Смол и
дългите му проповеди ми идваха в повече.
- Благодаря, но тази неделя пак ще правя проучвания -
заявих аз.
- Бог да ви благослови. Къде?
- В Църквата на отците баптисти.
- За пръв път я чувам.
Страница 122
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Има я в указателя.
- Къде се намира?
- Някъде към Дюмас, струва ми се.
- За чернокожи ли е или за бели?
- Не съм сигурен.
Номер 78 в списъка ми, Църквата на отците баптисти, беше малко бижу в подножието
на един хълм, край поточе и под няколко почти двестагодишни дъба. Скромната по
размери бяла постройка бе тясна и дълга, с висок лама-ринен покрив и червена
камбанария, която се губеше високо в клоните. Вратите бяха отворени широко и
приканваха всички да влязат и да се помолят. На един ъглов камък бе изписана
датата 1813.
Примъкнах се както обикновено на последната скамейка и седнах до добре облечен
джентълмен, вероятно връстник на църквата. Преброих още петдесет и шест
богомолци. Прозорците бяха широко отворени, а навън лек ветрец рошеше дърветата
и оглаждаше острите ръбове на оживената утрин. Век и половина хората се бяха
събирали тук, бяха сядали на същите тези скамейки, гледали през същите тези
прозорци към същите тези дървета и отправяли молитви към същия бог. Осемте
хористи запяха лиричен химн, който сякаш ме пренесе в
друг век.
Пасторът беше веселяк на име Дж.Б. Купър. Бяхме се срещали на два пъти, докато
търсех материал за некролози. Като странична облага от обиколките си по църквите
310
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
се бях запознал с всички свещеници, от което некролози^ те ми станаха доста
по-увлекателни.
Пастор Купър огледа паството си и видя, че аз съм единственият гост. Спомена ме
по име, приветства ме и пусна някаква безобидна шега за ползата от рекламата в
Таймс". След четири години обикаляне и седемдесет и седем доста ласкави и
колоритни Църковни бележки" за мен бе невъзможно да се промъкна незабелязан на
някоя служба.
Никога не знаех какво да очаквам в тези селски църк-вици. Най-често службите
бяха дълги и шумни, а аз се чудех защо такива добри хора се мъкнат седмица след
седмица, за да бъдат порицавани. Някои проповедници бяха почти садистични в
бичуването на всичко, което вярващите бяха извършили през седмицата. В селската
част на Мисисипи всичко бе грях, не само основните положения в Десетте Божи
заповеди. Чух да клеймят телевизията, киното, игрите на карти, популярните
списания, спорта, униформите на мажоретките, десегрегацията, расово
неопределените църкви, филмите на Дисни - защото ги даваха в неделя вечер, -
танците, пийването в компания, секса след приключване на брака, просто всичко.
Но пастор Купър беше по-спокоен. Неговата проповед -двайсет и осем минутна - бе
за толерантността и любовта. Любовта била основното послание на Христа. Исус
искал от нас единствено да се обичаме едни други. Накрая приканихме грешниците
да отидат до олтара с три куплета от църковния химн Такъв, какъвто съм", но
никой не помръдна. Очевидно тези хора се бяха причестявали много пъти.
Както обикновено, след службата аз поостанах, за да говоря с пастора. Казах му
колко ми е харесала службата -нещо, което повтарях всеки път, независимо каква
бе истината - и записах имената на хористите, за да ги спомена в колонката си.
Обичайно хората в църквата бяха сър-Дечни и дружелюбни, но на този етап от
обиколките ми Държаха да си говорим безкрай, за да ме засилят с безцен-
311
ДЖОН ГРИШАМ
ните си истории, които да отпечатам. Баща ми построи покрива на тази сграда през
1902 г." или През 1938 г. тор-надото мина точно над нас по време на летния
сбор".
На излизане видях да бутат човек в количка. Лицето му ми се стори познато и
отидох да го поздравя. Състоянието на Лени Фаргарсън, заседател номер седем или
осем, очевидно се беше влошило. По време на процеса той можеше да върви, макар
гледката да не беше особено приятна. Сега беше в инвалидна количка. Баща му ми
се представи. Майка му се сбогуваше с поредната групичка дами.
- Имате ли минутка? - попита Фаргарсън. В Мисисипи този въпрос означаваше: Искам
да поговорим надълго и нашироко.