Седнах на една пейка под дъбовете. Бащата на Лени докара количката и ни остави
насаме.
- Чета вестника ви всяка седмица. Смятате ли, че ще
пуснат Паджит?
- Определено. Въпрос на време. Може да кандидатст
ва за освобождаване по веднъж всяка година.
- Дали ще се върне тук, в окръга?
Свих рамене, тъй като нямах представа.
Страница 123
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Сигурно. Тяхното семейство държи на земята си.
Лени се замисли. Беше изпит и прегърбен като старец.
Ако не ме лъжеше паметта, по време на процеса бе двайсет и пет годишен. Бяхме
горе-долу на същата възраст, макар той да изглеждаше двойно по-стар. Доколкото
знаех, бе пострадал в някаква дъскорезница.
- Това плаши ли те? - попитах аз.
- Нищо не може да ме уплаши, мистър Трейнър - ус
михна се той. - Бог е моят пастир.
- Да, така е - отвърнах аз, още стоплен от службата.
Поради физическото си състояние и инвалидния стол Ле
ни не беше лесен за разгадаване. Толкова неща беше из
търпял. Вярата му бе силна, но за секунда сякаш усетих
мъничко притеснение.
Мисис Фаргарсън вървеше към нас.
- Ще присъствате ли на освобождаването му? - попи
та Лени.
312
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Бих искал, но не знам какъв е редът.
Ще ми се обадите ли, когато го пуснат?
- Разбира се.
Мисис Фаргарсън заяви, че за обяд била готвила задушено и нямало да приеме
никакви оправдания. Изведнъж се почувствах огладнял, а както обикновено у дома
нямаше нищо дори приблизително вкусно. Неделният ми обяд обичайно се състоеше от
студен сандвич и чаша вино на някоя веранда, последван от дълга следобедна
дрямка.
Лени живееше с родителите си край неасфалтиран път на три километра от църквата.
Баща му беше пощальон, а майка му - учителка. По-голямата му сестра живееше в
Тюпълоу. Събрани край месото, картофите и сладкия почти колкото у мис Кали чай, ние си припомнихме делото Каселоу" и първото заседание на Комисията за
предсрочно освобождаване. Лени може да не се притесняваше от евентуалното
излизане на свобода на Дани Паджит, но родителите му бяха дълбоко разтревожени.
313
35
През пролетта на 1978 г. Клантън бе разтьрсен от голяма новина. Модно Изгодно"
пристигаше! Заедно с Макдоналдс" и никнещите след него заведения за бързо
хранене, националната верига магазини Модно Изгодно" бързо се разпростираше сред
малките южни градчета. Повечето ликуваха. За други от нас това бе началото на
края.
Компанията превземаше света с големите си четвъртити халета, където се
предлагаше всичко, и то на ниски цени. Сградите бяха просторни и чисти и в тях
имаше кафенета, аптеки, банки, дори очни кабинети и туристически агенции. Малко
градче без подобен комплекс минаваше за незначително и безинтересно.
Поискаха двеста декара на Маркет Стрийт, на около километър от площада. Някои от
съседите протестираха и Градският съвет обяви публична дискусия за" и против"
изграждането на комплекса. Собствениците на веригата и преди се бяха сблъсквали
с опозиция и имаха добре смазана и високо ефективна стратегия.
Залата бе претъпкана с хора, които държаха плакатите на веригата - Модно
Изгодно" - добър съсед" и Искаме работа!" Сред тях имаше инженери, архитекти, адвокати и строителни предприемачи, пристигнали заедно с жените и децата си.
Говорителят им обрисува розова картина на икономически растеж, данъчни
постъпления, 150 нови работни места и възможността да закупиш най-добрите
продукти на най-ниските цени.
314
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Против строежа се изказа мисис Дороти Хокет. Тя живееше точно срещу парцела и не
искаше да търпи шума и светлините. Членовете на Градския съвет, изглежда, й
съчувстваха, но всъщност отдавна бяха взели решение. Тъй като никой друг не се
изказа против Модно Изгодно", аз станах и излязох на подиума.
Водеше ме убеждението, че не можем да запазим центъра на Клантън, без да защитим
магазините и бакалнич-ките, кафенетата и фирмичките. Веднъж започнало,
центробежното движение нямаше да спре. Градът щеше да се разлее в десет посоки
едновременно, като всяка щеше да откъсва по една малка частица от стария
Клантън.
Повечето от обещаните работни места бяха с минимално заплащане. Доходите от
данъци щяха да дойдат за сметка на търговците, които Модно Изгодно" скоро щеше
да остави без работа. Жителите на окръг Форд нямаше да се събудят една сутрин и
да тръгнат да си купуват повече велосипеди и хладилници само защото витрините на