Той се огледа, сякаш чакаше покривът всеки момент да
се срути.
- Помещенията обикновено не струват кой знае колко,
- Сто хиляди - отсяко?с аз.
- Добре. И още сто за офсетовата машина и останало
то оборудване. Общата стойност е някъде около милион и
двеста хиляди. х
- Това предложение ли е? - попитахоше по-нервно аз;
- Би могло да стане. Трябва да погово^слцшента^и.
Нямах намерение да продавам Таймс". Бях попаднал
случайно в бизнеса, на няколко пъти изкарах късмет, усърдно пишех статии и
некролози, продавах страници за реклами и сега, девет години по-късно, моята
фирмичка струваше над един милион долара.
Бях млад и все още неженен, макар да ми бе омръзнало да съм сам в голямата си
къща заедно с трите отказващи да умрат котки на семейство Хокът. Бях се
примирил, че няма да си намеря съпруга в този окръг. Всички симпатични момичета
се изпоженваха преди двайсетия си рожден ден, а аз бях твърде стар да се
състезавам в тази категория. Бях излизал с всички разведени, повечето от които
бързаха да се метнат в леглото ми, да се събудят в красивата ми къща и да се
размечтаят как ще харчат всички приписвани ми от слуховете пари. Единствената, която наистина харесвах и с която се виждах периодично в продължение на година, беше обременена с три малки деца.
Странно как му се отразяват на човек един милион долара. Веднъж споменати, те не
ми излизаха от ума. Рабо-
320
П^СЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
тата ми се виждаше по-скучна. Започнаха да ми тежат абсурдните некролози и вечно
надвисналите крайни срокове. Поне веднъж 1щ ден си казвах, че не е нужно да се
напъвам да продавам реклами. Можех да се откажа от редакционните статци. Нямаше
да получавам гадни писма.
Седмица по-късно казах на Гари Макгру, че Форд Каун-ти Таймс" не е за продан.
Той отвърна, че клиентът му е решил да купи Три вестника до края на годината, така че имам време да си помисля.
Колкото и ца е странно, никой не научи за нашия разговор.
321
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Един четвъртък в началото на май ми се обади адвокатът на Комисията за
предсрочно освобождаване. Молбата на Дани Паджит щяла да се гледа следващия
понеделник.
- Добре сте подбрали времето - забелязах аз.
- Защо? - попита той.
- Таймс" излиза всяка сряда, тъй че аз нямам време
да пусна статия преди заседанието.
- Не следим вестника ви, мистър Трейнър - заяви той.
- Не ви вярвам.
- Все ми е едно дали ми вярвате. Комисията реши да
ви откаже достъп до заседанието. Предишният път вие на
рушихте правилата ни, като публикувахте материала за
случилото се.
- Нямам право да присъствам значи?
- Точно така.
- И все пак ще дойда.
Затворих и се обадих на шериф Макнат. Той също бе уведомен за заседанието, но не
бе сигурен дали ще успее да иде. Търсеше някакво изгубено дете от Уисконсин и
очевидно не държеше да се заяжда със семейство Паджит.
Областният прокурор Руфъс Бъкли в понеделник имал дело за въоръжен грабеж в
окръг Ван Бурен. Обещаното от него писмо против освобождаването така и не стигна
до комисията. Съдия Омар Нуз председателстваше същото дело, така че и той се
измъкна. Започнах да мисля, че никой няма да издигне глас срещу освобождаването
на Паджит.
322
За майтап помолих Баги да отиде. Той хлъцна и бързо заизрежда внушителен списък
извинения.
Прескочих да съобщя на Хари Рекс. В понеделник започвал трудно бракоразводно
дело в Тюпълоу, иначе щял да дойде с мен до Парчман.
Рано или късно ще го пуснат, Уили - заяви той.
Страница 127
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Миналата година ги спряхме - казах аз.
Щом веднъж започнат да разглеждат молбите му, освобождаването е въпрос на време.
- И все пак някой трябва да се бори.
- И защо? Нали все ще се измъкне. Защо да ги драз
ниш? Няма да намериш доброволци.
Доброволци наистина трудно се намираха; сякаш целият град се беше изпокрил. А аз
си представях как гневни тълпи нахлуват в залата и прекъсват заседанието.
Моята гневна тълпа се състоеше от трима души.
Уайли Мийк се съгласи да дойде с мен, макар да нямаше намерение да говори. Ако
действително не ме допуснеха в залата, той щеше да изслуша заседанието и да ми
разкаже подробностите. За наше учудване шерифът бе там.
В коридора пред залата беше пълно с охрана. Когато ме видя, адвокатът на
комисията побесня и ние се скарахме. Униформените пазачи ме заобиколиха. Бях сам
и невъоръжен. Изведоха ме от сградата и ме оставиха в колата ми под наблюдението