на двама дебеловрати главорези с нисък коефициент на интелигентност.
Според Уайли заседанието минало като по часовник. Лусиен бил довел сума роднини
на затворника. Адвокатът на комисията прочел служебен доклад, според който Дани
бил нещо като бойскаут отличник. Социалната работничка също се изказала в полза
на освобождаването. Лусиен приказвал десет минути - обичайните адвокатски лъжи.
Последен станал бащата на Дани с емоционална молба да пуснат сина му да се
върне. Много им трябвал у дома, къ-Дето семейството се занимавало с дърводобив, пътни настилки, товарни превози и строежи. Дани щял да работи
323
ДЖОН ГРИШАМ
на толкова много места и толкова до късно, че просто нямало как да създава
повече неприятности.
Шериф Макнат дръзко защитил хората в окръг Форд. Малко нервничел и не говорел
добре, но успял доста сносно да разкаже за престъплението. Пропуснал обаче
важната подробност, че избраните сред собствения му електорат заседатели бяха
заплашени от примерния затворник.
С четири на един гласа Дани Паджит бе освободен предсрочно от затвора.
Клантън преживя тихо разочарование. По време на процеса градът жадуваше за кръв
и горчиво съжаляваше за липсата на смъртна присъда. И все пак бяха минали девет
години, а след първото заседание на комисията хората се примириха, че рано или
късно Дани Паджит ще се измъкне. Никой не очакваше това да стане толкова скоро, но съгражданите бързо преживяха шока.
Освобождаването бе повлияно от два необичайни фактора. Първо, Рода Каселоу
нямаше роднини в района. Нямаше скърбящи родители, които да будят съчувствие и
да настояват за справедливост. Нямаше гневни братя и сестри, които да пазят
паметта за случилото се. Децата й бяха заминали и забравени. Рода бе водила
самотен живот и не бе оставила близки приятели, които да настояват за възмездие.
Освен това семейство Паджит живееха в друг свят. Толкова рядко ги виждахме на
обществено място, че не бе трудно да повярваме, че Дани просто ще потъне на
острова и повече няма да го видим. Какво значение имаше за хората в окръга дали
ще е в затвора или на остров Паджит? Като не го виждахме, нямаше да си спомняме
за престъпленията му. През деветте години след процеса не бях срещал нито един
Паджит в Клантън. В суровата си редакционна статия срещу освобождаването му
писах, че един хладнокръвен убиец е отново сред нас". Но всъщност това не бе
вярно.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Статията на първа страница и редакционният коментар не предизвикаха нето дума
реакция. Хората говореха за освобождаването, но не дълго и не много високо.
Седмица след предсрочното освобождаване на Дани Паджит Баги се вмъкна в кабинета
ми късно сутринта. Затвори вратата, което винаги бе добър знак: щом не искаше да
ни чуят, значи бе научил някаква сочна клюка.
Обикновено пристигах на работа около единайсет сутринта. Той пък обикновено се
залавяше за чашката около обяд, тъй че разполагахме с един час, в който да
обсъждаме новините и да следим слуховете.
Баги се огледа, сякаш стените имаха уши, а после каза:
- Ония Паджит са платили сто бона, за да пуснат мом
чето.
Не ме шокира сумата, нито фактът, че е даден подкуп. Все пак се учудих откъде
Баги е изровил тази информация.
- Не може да бъде - заявих аз. Това неизменно го под
тикваше да ми разкаже повече. --
- Като ти казвам, вярвай ми - рече надменно^гой как
то винаги, когато надушеше някаква-ееНзацЖ
- И на кого са платили? Кой е взел парите?
- Там е въпросът. Няма д^ повярваш.
Страница 128
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
-Кой?
- Ще паднеш.
- Кой?
Баги бавно се залови с дългото ритуално палене на цигара. В началото тръпнех
нетърпеливо, докато той намираше повод да отложи съобщаването на драматичните
новини, но с времето разбрах, че така само го насърчавам да се бави. Затова
продължих да пиша.
- Сигурно не трябва да ни учудва - рече той със замис
лено пуфтене. - Мен поне не ме изненада.
- Ще ми кажеш ли, или не?
-Тео.
- Сенатор Мортън? .
-
324
325
ДЖОН ГРИШАМ
- Като ти казвам.
Бях достатъчно шокиран, пък и трябваше да поддържам напрежението на разказа му.
- Тео? - попитах аз.
- Той е заместник-председател на Комисията, отгова
ряща за затворите, в Сената. Работи там открай време и
знае как да дърпа конците. Той иска сто бона, Паджит са
готови да ги платят, сключили сделка и момчето излиза
бързо-бързо. Така стават тия работи.
- Мислех, че Тео не взема подкупи - заявих аз напълно сериозно. Това предизвика