демонстративно сумтене.
- Не бъди толкова наивен - рече Баги. Както обикно
вено, той знаеше всичко.
- Ти откъде разбра?
- Не мога да ти кажа. - Не беше изключено приятел-
четата от тайфата му за покер да бяха измислили този
слух, за да видят за колко време ще обиколи площада и ще
се върне при тях. Но също така не бе изключено Баги да
е надушил нещо вярно. Всъщност нямаше значение. Па
рите в брой не можеха да бъдат проследени.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
рудването на другите два и да печатат всичко в Клантън, тъй като нашата машина
беше по-добра. Щяха да съберат на едно място счетоводството и продажбата на
повечето реклами. Офертата им от милион и двеста хиляди беше към горния край на
оценката.
Сега ми предлагаха милион и триста хиляди. В брой.
- Чистата ви печалба е едно хубавко милионче, след
като платите дънъците - рече Ноубъл.
- Мога да смятам - заявих аз, сякаш всяка седмица
сключвах подобни сделки. Но думите хубавко милионче"
продължаваха да кънтят в ушите ми.
Двамата продължаваха да настояват. Имали вече оферта за другите два вестника, но
останах с впечатлението, че сделката не се развива според желанията им.
Ключовият елемент беше Таймс". Ние имахме по-добро оборудване и малко по-висок
тираж.
Отново отказах и те си тръгнаха; и тримата знаехме, че това не е последният ни
разговор.
Тъкмо когато спрях да си мечтая да се пенсионирам млад, да продам всичко, да
замина, да отлетя за Европа и да пребродя пеша Австралия, тъкмо когато отново
потънах в рутината на репортажите, некролозите и пробутва-нето на реклами на
всеки търговец в града, мистър Гари Макгру отново се появи в живота ми. И доведе
своя клиент със себе си.
Рей Ноубъл беше един от тримата управители на компания, която вече притежаваше
трийсет седмичника в дълбокия Юг и искаше да купи и други. Също като състуден-та
ми Ник Дийнър, той бе израсъл в семейния вестникарски бизнес и говореше езика
му. Закле ме да не казвам на никого, след което изложи плана си най-подробно.
Компанията му искаше да купи Таймс", както и вестниците в окръзите Тайлър и Ван
Бурен. Смятаха да продадат обо-
326
Единайсет години след като бе напуснал окръг Форд, Сам Ръфин се завърна така, както си беше тръгнал - с автобус посред нощ. Аз разбрах чак на третия ден.
Пристигнах за обяда в четвъртък и видях Сам да се люлее на верандата, усмихнат
широко като майка си. Мис Кали изглеждаше и се държеше, сякаш беше с десет
години по-млада. Опържи пиле и сготви всичкия зеленчук от градината си. Исо се
Страница 129
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
върна и ние пирувахме цели три часа.
Сам вече бе завършил колеж и смяташе да следва право. За малко не се бе оженил
за една канадка, но плановете им били провалени от категоричната съпротива на
семейството й. Мис Кали научи за раздялата с огромно облекчение. Сам не бе
споменал за връзката в писмата до майка си.
Смяташе да остане в Клантън няколко дни, да не мърда много-много от къщи и да
напуска негърския квартал, като излиза само нощем. Обещах да помоля Хари Рекс да
327
ДЖОН ГРИШАМ
поразпита какво става с Дюран и синовете му. От публикуваните във вестника
документи бях научил, че се е оженил и развел втори път.
Сам искаше да види какво се е променило, така че късно същия следобед го качих в
моя спитфайър. Скрит под бейзболна шапка на Детройт Тайгърс", той разглеждаше
града, който още наричаше свой дом. Показах му редакцията си, къщата си, Модно
Изгодно" и новите постройки на запад от града. Обиколихме съда и аз му разказах
за снайпериста и драматичното бягство на Баги. Повечето от тези истории му бяха
известни от писмата на мис Кали.
Когато го оставих пред дома му, той ме попита:
- Наистина ли са пуснали Дани Паджит?
- Никой не го е виждал - отвърнах аз, - но съм сигу
рен, че се е върнал.
- Според теб дали ще създава проблеми?
- Едва ли.
- И аз така мисля. Но не мога да убедя мама.
- Нищо няма да се случи, Сам.
328
Лени Фаргарсън бе убит с един-единствен куршум, изстрелян от ловна пушка
трийсети калибър. Това означаваше, че убиецът можеше да е бил на двеста метра
разстояние от верандата, на която бе паднал Лени. Гъстата гора стигаше чак до
опасващата къщата широка морава и не беше изключено стрелецът да се бе скрил
сред клоните на някое дърво, откъдето имаше чудесна видимост към горкия Лени.
Никой не бе чул изстрела. Лени седял на верандата в инвалидната си количка и