четял една от многото книги, които заемаше всяка седмица от градската
библиотека. Баща му разнасял поща. Майка му пазарувала в Модно Изгодно". По
всяка вероятност Лени не бе почувствал нищо и бе умрял моментално. Куршумът бе
влязъл през дясната част на главата му, малко над челюстта, а на излизане бе
отворил голяма рана над лявото му ухо.
Когато майка му го открила, Лени отдавна бил мъртъв. Някак си успяла да се
овладее и да не пипне тялото и предметите около него. Верандата била цялата в
кръв, която се стичала чак до стъпалата.
Уайли чул съобщението по полицейските честоти. Обади ми се със смразяващото
известие:
- Почна се. Убиха сакатото момче Фаргарсън.
После Уайли дойде до редакцията, аз се метнах в пика-па му и заминахме към
местопрестъплението. Не разменихме и дума, но мислехме за едно и също.
Лени все още беше на верандата. Изстрелът го бе съборил от количката и той
лежеше на една страна с лице
329
ДЖОН ГРИШАМ
към къщата. Шериф Макнат ни помоли да не правим снимки и ние го послушахме. И
без това нямаше да ги използваме във вестника.
Запристигаха приятели и роднини. Помощник-шерифи ги отпращаха към страничния
вход. Макнат бе накарал хората си да застанат така, че да прикриват тялото на
верандата. Аз се дръпнах назад и се опитах да преглътна ужасната сцена - Лени бе
заобиколен от полицаи, а хората, които го обичаха, се мъчеха да го зърнат, преди
да влязат да утешат родителите му.
Когато тялото най-сетне бе качено на носилка и натоварено в линейка, шериф
Макнат дойде и се облегна на пи-капа.
- И вие ли си мислите същото като мен? - попита той.
-Да.
- Можете ли да ми намерите списъка със заседателите?
Макар никога да не бяхме отпечатвали имената им,
имах информацията в една стара папка.
- Разбира се - отвърнах аз.
- Колко време ще ви трябва? - попита шерифът.
- Дайте ми един час. Какъв е планът ви?
- Трябва да се обадим на тези хора.
Докато тръгвахме, помощник-шерифите започваха да претърсват горите около дома на
Фаргарсън.
Страница 130
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Занесох списъка в кабинета на шерифа и го огледахме заедно. През 1977 г. бях
написал некролога на заседател номер пет, мистър Фред Билрой - пенсиониран
горски, умрял внезапно от пневмония. Доколкото знаех, останалите десет бяха още
живи.
Макнат даде списъка на трима от хората си. Те тръгнаха да разгласят новината, която никой не искаше да чуе. Аз предложих да съобщя на Кали Ръфин.
Тя беше на верандата и гледаше как Исо и Сам мерят сили в игра на дама. Те се
зарадваха, че ме виждат, но много скоро помръкнаха.
330
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Имам тревожни новини, мис Кали - заявих мрачно аз.
Те зачакаха. - Лени Фаргарсън беше убит днес следобед.
Мис Кали закри устата си с ръка и се строполи на стола си. Сам я задържа да не
падне, а после я потупа по рамото. Описах накратко какво се бе случило.
- Той беше такъв добър християнин - рече мис Кали. -
Двамата се молихме заедно преди разискванията. - Не
плачеше още, но сълзите й напираха.
Исо отиде да й донесе хапчето за кръвно. Двамата със Сам се настаниха до нея, а
аз се отпуснах в люлката. Дълго седяхме и мълчахме на малката веранда. Мис Кали
бе потънала в дълбок размисъл.
Беше топла пролетна нощ, на небето грееше полумесец и кварталът бе пълен с деца
на колелета и разговарящи през оградата съседи, а в другия край на улицата се
вихре-ше шумен баскетболен мач. Банда десетгодишни хлапета стояха прехласнати
пред моя спитфайър, докато Сам не ги пропъди. За втори път оставах тук след
залез слънце.
- Всяка вечер ли е така? - попитах накрая аз.
- Да, стига времето да е хубаво - отвърна Сам, уморен
от дългото мълчание. - Беше чудесно да растеш тук.
Всички се познават. На девет години бях счупил стъклото
на една кола с бейзболна топка. Обърнах се и хукнах към
къщи, но когато се прибрах, мама вече ме чакаше на ве
рандата. Беше научила всичко. Трябваше да се върна на
местопрестъплението, да си призная и да обещая да въз
становя щетите.
- И наистина плати стъклото - добави Исо.
- Работих шест месеца, за да спестя сто и двайсет до
лара.
Мис Кали за малко да се усмихне на спомена, но бе твърде погълната от мисълта за
Лени Фаргарсън. Макар да не го бе виждала от девет години, тя пазеше сърдечни
спомени за него. Смъртта му я бе натъжила и уплашила.
Исо отиде да направи сладък чай с лимон и на връщане тихомълком пъхна двуцевката
си зад люлеещия се стол
331
ДЖОН ГРИШАМ