така, че да му е подръка, но извън полезрението на мис Кали.
С падането на нощта минувачите оредяваха, а съседите се прибираха. Реших, че ако
си стои у дома, мис Кали би била много трудна мишена. До тях и от отсрещната
страна на улицата имаше къщи. Наблизо нямаше нито хълмове, нито празни парцели.
Не го казах на глас, но Исо и Сам сто на сто мислеха същото. Когато на мис Кали
й се доспа, аз й пожелах лека нощ" и отидох до затвора. Там гъмжеше от
помощник-шерифи, обзети от празничната възбуда от едно добро убийство. Неволно
си спомних нощта, когато Дани Па-джит бе арестуван и доведен тук с кръв върху
ризата.
Само двама от заседателите не бяха намерени. И двамата бяха сменили
местожителството си и шерифът се опитваше да ги открие. Попита за мис Кали и аз
му казах, че тя е в безопасност. Не споменах, че Сам се е прибрал у дома.
Шерифът затвори вратата към кабинета си и каза, че иска да ме помоли за една
услуга.
- Можете ли да говорите утре с Лусиен Уилбанкс?
- Защо аз?
- Е, мога и аз, но, честно казано, не го понасям, нито
пък той мен.
- Всички мразят Лусиен.
- Освен...
- Освен... Хари Рекс?
- Хари Рекс значи. Защо двамата с него не говорите с
Лусиен? Вижте дали би се навил да посредничи между
мен и Паджит. Все някога трябва да говоря с Дани, нали
така?
Страница 131
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Ами май да. Нали сте шерифът.
- Просто поприказвайте с Лусиен Уилбанкс. Опипайте
почвата. Ако всичко е нормално, може би ще поговоря с
него. Все пак не е като да ти се изтърси шерифът.
- Нещо не горя от желание.
- Но все пак ще го направите?
- Ще си помисля до утре.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Хари Рекс също не бе очарован от идеята. Защо ние двамата да се забъркваме?
Поспорихме по въпроса на ранна закуска в кафенето - рядко ядяхме по това време, но пък не искахме да пропуснем първата вълна градски клюки. Както можеше да се
очаква, заведението бе пълно с нетърпеливи експерти, които подхвърляха всякакви
подробности и теории за убийството на Фаргарсън. Повече слушахме, отколкото
говорихме, и си тръгнахме в осем и половина.
Кантората на Уилбанкс беше през две сгради от кафенето. Докато минавахме край
нея, аз не издържах:
- Абе давай да влизаме.
Преди Лусиен семейство Уилбанкс било крайъгълен камък на клантънското общество, на търговията и закона в града. През златните години на миналия век притежавали
земи и банки, а всички мъже от семейството следвали право - някои дори в елитни
университети. Само че родът им западаше от години. Лусиен бе последният известен
мъж от семейството, а не беше изключено скоро да го лишат от адвокатски права.
Дългогодишната му секретарка Етъл Туиди ни посрещна грубо и се държа едва ли не
презрително към Хари Рекс, който ми измърмори под носа си:
- Най-проклетата кучка в града.
Мисля, че тя го чу. Очевидно двамата се дърлеха от години.
- Шефът е вътре. Какво искате?
- Искаме да видим Лусиен - рече Хари Рекс. - За как
во според теб сме тука? -Тя звънна на Уилбанкс, а ние за
чакахме. - Няма да вися тук цял ден! - сопна се по едно
време Хари Рекс.
- Влизайте - рече тя най-вече за да се отърве от нас.
Качихме се по стълбите. Кабинетът на Лусиен бе огро
мен, поне девет на девет, с висок таван и ред френски про
зорци с изглед към площада. Кантората беше от северния
край на центъра, точно срещу Таймс", от другата страна
-
зз;
ззз
ДЖОН ГРИШАМ
на съда. Слава богу, балконът на Лусиен не се виждаше от моя.
Уилбанкс ни посрещна студено, сякаш бяхме прекъснали дълъг и сериозен размисъл.
Въпреки ранния час разхвърляното му бюро създаваше впечатлението, че е работил
цяла нощ. Имаше дълга сивкава коса до раменете, старомодна козя брадичка и
уморените червени очи на сериозен пияч.
- По какъв случай? - попита много бавно той. И два
мата се опитвахме да вложим в погледите си колкото се
можеше повече презрение.
- Вчера бе извършено убийство, Лусиен - рече Хари
Рекс. -Убиха Лени Фаргарсън, сакатия заседател.
- Предполагам, че посещението ви е неофициално? -
попита ме той.
- Напълно - потвърдих аз. - Шериф Макнат ме помо
ли да се отбия за малко. Поканих Хари Рекс да дойде с
мен.
- Значи дойдохте ей тъй, да се видим?
- Донякъде. И да поклюкарстваме за убийството.
- Чух подробностите - каза той.
- Говорил ли си скоро с Дани Паджит? - попита Хари
Рекс.
- Не съм го чувал, откакто го освободиха.
- Дали е в окръга?
- В Мисисипи е, но не съм сигурен къде точно. Няма
право да пресича границите на щата без позволение.