Защо не го пратиха примерно в Уайоминг? Струваше ми се странно да го задължават
да остане тъкмо там, където бе извършил престъпленията си. Да се маха!
- Шериф Макнат би искал да говори с него - казах аз.
- О, нима? И защо това да засяга вас и мен? Кажете на
шерифа да говори, като иска.
Страница 132
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Не е толкова просто, Лусиен, и ти много добре го знаеш - рече Хари Рекс.
- Разполага ли шерифът с някакви доказателства сре
щу клиента ми? Може ли да докаже нещо? Да си чувал за
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
вероятна причина, Хари Рекс? Не можеш просто да събереш обичайните заподозрени.
Трябва да се понапъне малко повече.
- Имаше пряка заплаха към заседателите - вметнах аз.
- Преди девет години.
- Но все пак заплаха имаше и всички я помним. А се
га един заседател е убит две седмици след освобождаване
то на Паджит.
- Това не е достатъчно, господа. Покажете ми нещо
повече и може да поговоря с клиента си. За момента чу
вам само голи спекулации. Не са малко наистина, но този
град от край време е обичал клюките.
- Не знаеш къде е, нали? - попита Хари Рекс.
- Предполагам на острова при останалата пасмина. -
Говореше за Паджит като за плъхове.
- Какво ще стане, ако стрелят по още един заседател? -
не го оставяше Хари Рекс.
Лусиен хвърли един бележник на бюрото си и опря лакти на него.
- Какво очакваш от мен? Да се обадя на момчето и да
кажа: Ей, Дани, знам, че не трепеш заседателите, ама ако
случайно си ги подпукал, бъди добро момче и престани."
Мислиш ли, че ще ме послуша? Всичко това нямаше да се
случи, ако този тъпак ме беше послушал. Настоявах да не
свидетелства в своя защита. Той е идиот, разбираш ли? Ти
поне си адвокат и знаеш какво е да имаш подобни клиен
ти. С нищо не можеш да ги контролираш.
- Какво ще стане, ако застрелят още един заседател? -
повтори Хари Рекс.
- Ами още един заседател ще умре.
Скочих на крака и тръгнах към вратата.
- Мръсно копеле - изревах възмутено.
- Само да си отпечатал една дума от разговора ни -
изсъска той зад гърба ми.
- Върви на майната си - затръшнах вратата аз.
334
335
ДЖОН ГРИШАМ
Късно същия следобед мистър Мейгъргел ми се обади от погребалния дом и попита
дали мога да прескоча дотам. Мистър и мисис Фаргарсън бяха при него, за да
изберат ковчег и да направят последните поръчки. Както се бе случвало и друг
път, намерих родителите в салон С", най-малката зала за поклонение. 1я се
използваше рядко.
Пастор Купър от Църквата на отците баптисти беше с тях. Той бе наистина свят
човек и те разчитаха на него за всяко решение.
Поне два пъти в годината се срещах с роднини по повод трагичната кончина на
техен близък. Обикновено ставаше въпрос за автомобилна катастрофа или някакъв
ужасен инцидент във фермата, изобщо нещо неочаквано. Оцелелите членове на
семейството бяха твърде потресени, за да мислят трезво, твърде потиснати, за да
вземат решения. По-силните вършеха всичко като насън. По-слабите често бяха
толкова вцепенени, че не можеха да правят друго, освен да плачат. Мисис
Фаргарсън беше по-силна от мъжа си, но ужасът да намери сина си с половин
отнесена глава я бе превърнал в трепереща сянка. Мистър Фаргарсън не вдигаше
поглед от пода.
Пастор Купър внимателно измъкна от тях най-важните неща за Лени, много от които
сам вече знаеше. След инцидента с гръбначния си стълб преди петнайсет години
момчето мечтаело да отиде в рая, където очаквало да бъде изцелено и да върви
ръка за ръка със своя Спасител. Обсъдихме няколко подходящи фрази в този смисъл; мисис Фаргарсън ни беше много признателна. Даде ми снимка, на която Лени седеше
с въдица до едно езеро. Обещах да я публикувам на първа страница.
Както ставаше обикновено, скърбящите родители дълго ми благодариха и ме
прегръщаха, докато аз се опитвах да си тръгна. Опечалените трудно се разделят с
хората, особено в погребалните домове.
Спрях при Пепе и купих най-различни мексикански ястия. После отидох в негърския
квартал, където открих Сам да играе баскетбол, мис Кали да спи вкъщи, а Исо да
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
пази дома им с двуцевката. По-късно хапнахме на верандата, но мис Кали почти не
Страница 133
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
се докосна до чуждестранната храна. Не беше гладна. Исо каза, че през деня не
била яла почти нищо.
Донесох си таблата и научих Сам да играе. Исо предпочиташе дама. Мис Кали бе
убедена, че всичко, свързано със зарове, е изначално греховно, но не беше в