с куршума, пронизал Лени Фаргарсън.
Поседях в управлението на шерифа до късно вечерта. Както очаквах, там беше
оживено - наоколо сновяха полицаи и помощник-шерифи, сравняваха версии и
измисляха нови подробности. Телефоните звъняха неспирно. А излезе и нова мода.
Случайни граждани, несмогнали да сдържат любопитството си, се отбиваха и питаха
де когото сварят дали има някакво развитие.
Нямаше. Макнат се барикадира в кабинета си с преките си подчинени, за да решат
какво да правят оттук нататък. Първата му задача бе да защити останалите осем
заседатели. Трима бяха вече мъртви - мистър Фред Билрой от пневмония, после Лени
Фаргарсън и Мо Тийл. Един заседател се бе преместил във Флорида две години след
процеса. В този момент пред прага на всеки от осмината бе паркирана патрулна
кола.
Оставих ги и се върнах в редакцията, за да поработя
342
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
над статията за убийството на Мо Тийл, но светлината в кантората на Хари Рекс ме
разсея. Той бе в заседателната зала, затънал в показания, папки и всевъзможни
адвокатски книжа, които ми причиняваха главоболие със самия си вид. Грабнахме
две бири от малкия хладилник и отидохме да се поразходим с колата.
В работническия квартал Ковънтри минахме по една тясна улица покрай къща, чийто
двор бе изпълнен с коли, паркирани като нападали плочки от домино.
- Тук живее Максин Рут - каза той. - Беше заседател-ка.
Смътно си спомнях мисис Рут. Малката й червена тухлена къща нямаше, кажи-речи, никаква веранда, тъй че съседите й бяха пръснати из импровизирания паркинг на
сгъваеми столове. Виждаха се пушки. Всички лампи в къщата бяха запалени. На
спрялата до пощенската кутия патрулна кола бяха облегнати двама помощник-шерифи, които пушеха и ни оглеждаха много внимателно, докато преминавахме край тях. Хари
Рекс се обърна към единия от тях:
- Добър вечер, Трой.
- Здрасти, Хари Рекс - отвърна помощник-шерифът и
направи крачка към нас.
- Голям купон става, а?
- Само глупак би си търсил белята тук.
- Просто минавахме - каза Хари Рекс.
- По-добре не спирайте - отвърна Трой. - Сърбят ги
пръстите да натиснат спусъка.
- Внимавайте. - Ние продължихме и завихме зад обо
ра на север от града, където дълга сенчеста алея извеж
даше до водната кула. Някъде от средата нататък от двете
страни на улицата бяха паркирани коли.
- Кой живее тук? - попитах аз.
- Мистър Ърл Юри. Седеше на задния ред, най-далеч
от зрителите.
Верандата беше претъпкана с хора. Някои седяха на стълбите. Други се бяха
разположили на шезлонги по тре-
343
ДЖОН ГРИШАМ
вата. Някъде из тази тълпа беше и мистър Ърл Юри5 добре скрит и защитен от
своите приятели и съседи.
Мис Кали също бе под закрила. Улицата пред къщата й беше така задръстена от
коли, че едва можеше да се мине. Върху тях бяха насядали мъже - някои пушеха, други държаха пушки. Верандите на съседните къщи бяха претъпкани. Половината
квартал се бе събрал, за да й вдъхне чувство за сигурност. Атмосферата беше
празнична, като на някакво уникално събитие.
Тъй като бяхме бели, двамата с Хари Рекс бяхме огледани по-обстойно. Не спряхме, докато не стигнахме до помощник-шерифите, но щом те одобриха присъствието ни, Страница 136
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
всички се успокоиха. Паркирахме и аз отидох до къщата, където Сам ме посрещна на
стъпалата. Хари Рекс остана да поприказва с тях.
Мис Кали беше вътре и четеше Библията с една приятелка от църквата. Няколко
свещеници седяха на верандата със Сам и Исо и горяха от нетърпение да научат
подробности за убийството на Тийл. Съобщих им всичко, което знаех, а то не беше
много.
Около полунощ тълпата започна бавно да се разотива. Сам и помощник-шерифите бяха
организирали денонощна охрана на смени - въоръжени стражи на предната и задната
веранда. Доброволци не липсваха. Мис Кали не бе предполагала, че нейният приятен
и богобоязлив дом ще се превърне в такава въоръжена крепост, но при тези
обстоятелства не би могла да се сърди.
Тръгнахме по изтръпналите от страх улици към дома ми, където открихме Бъстър да
спи в колата си пред къщата. Намерихме малко бърбън и седнахме на една от
верандите, като пляскахме с ръце по случайните комари и се опитвахме да преценим
ситуацията.
- Той е много търпелив - рече Хари Рекс. - Ще изчака няколко дни, докато на
съседите им писне да висят по верандите, докато всички се поотпуснат.
Заседателите не могат да живеят заключени в къщите си. Той ще изчака.