Имаше една смразяваща подробност, която не бе раз-
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
гласена: преди седмица в сервиза се бе получило друго обаждане. Във фермата на
Андерсън на юг от града някакъв трактор бил повреден при много сходни
обстоятелства. Мо Тийл, един от четиримата главни механици, не бил изпратен.
Нечия друга жълта риза била наблюдавана през мерника на ловна пушка.
- Той е търпелив и педантичен - съгласих се аз. Между двете престъпления бяха
изминали единайсет дни, без да бъдат намерени никакви улики. Ако наистина бе
Дани Паджит, имаше рязък контраст между първото му убийство - Рода Каселоу - и
последните две. Може би на това го бяха научили прекараните в затвора години. Бе
разполагал с достатъчно време да си припомни лицата на дванайсетте души, които
го бяха пратили зад решетките, и да планира отмъщението си.
- И няма да спре дотук - рече Хари Рекс.
Едно убийство можеше да мине за изолиран случай, Две убийства означаваха
систематичност. Третото би изпратило малка армия полицаи и граждани на остров
Паджит за започване на истинска война.
- Той ще почака - допълни Хари Рекс. - Може би дос
та дълго.
- Мисля да продам вестника - казах аз.
Събеседникът ми отпи голяма глътка бърбън и попита:
- И защо?
- За пари. Една компания от Джорджия ми направи се
риозно предложение.
- Колко?
- Много. Повече, отколкото някога съм си мечтал.
Мога да не работя дълго време. А може би и никога.
Идеята да не работиш му направи поразително впечатление. Всеки ден той
прекарваше по десет часа в неспирен бракоразводен хаос и се сблъскваше с доста
емоционални и изнервени клиенти. Често работеше нощем, когато в кантората му
беше тихо и можеше да мисли на спокойствие. Не живееше зле, но внимаваше къде
харчи всеки до-ла
344
345
ДЖОН ГРИШАМ
- От колко време имаш вестника? - попита той.
- От девет години.
- Трудно ми е да си го представя без теб.
- Може би това е причина да го продам. Не искам да
бъда втори Кодъл.
- И какво ще правиш?
- Ще си почина, ще попътувам, ще видя свят, ще си на
меря някоя хубава жена, ще се оженя за нея и ще й напра
вя деца. Тази къща е голяма.
- Значи няма да се местиш другаде?
- Къде? Нали тук е домът ми.
Още една дълбока глътка, след което Хари Рекс каза:
- Не знам. Утрото е по-мъдро от вечерта.
346
При толкова трупове беше неизбежно новината да привлече повече внимание,
отколкото Таймс" можеше да й отдели. На следващата сутрин в редакцията пристигна
мой познат репортер от мемфиския вестник, а двайсет минути по-късно към нас се
Страница 137
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
присъедини и колегата му от Джаксън. И двамата отговаряха за Северен Мисисипи, където най-горещите новини бяха обикновено експлозия в някой завод или поредният
обвинен в корупция държавен служител.
Разказах им предисторията на двете убийства, обясних им за освобождаването на
Паджит и за страха, който бе обхванал окръга. Не ми бяха конкуренция - те пишеха
за големи всекидневници, чиито читателски аудитории рядко се припокриваха.
Повечето от моите абонати си купуваха и един от двата вестника. Всекидневникът в
Тюпълоу също бе популярен.
Пък и, честно казано, губех интерес; не към настоящата криза, а към
журналистиката като професия. Светът ме зовеше. Докато пиех кафе и разменях
информация с двамата ветерани, всеки от които беше по-възрастен от мен и
печелеше около 40 000 годишно, ми беше трудно да повярвам, че мога да се оттегля
с един милион долара. Тази Цифра доста ме разсейваше.
После те си тръгнаха, за да представят собствения си поглед към темата. Няколко
минути по-късно ми се обади Сам.
- Трябва да дойдеш веднага - рече припряно той.
347
ДЖОН ГРИШАМ
Една малка рота още охраняваше верандата на семейст^ во Ръфин. И четиримата бяха
недоспали, със зачервени очи. Сам ми помогна да прекося бивака им и да стигна до
кухненската маса, където мис Кали чистеше зелен боб -нещо, което обичайно
предпочиташе да прави на задната веранда. Тя ми се усмихна топло и ме прегърна
както винаги, но си личеше колко е разтревожена.
- Ела с мен - рече тя. Сам кимна и двамата я послед
вахме в малката спалня. Тя затвори вратата след нас, ся
каш очакваше някакви натрапници, а после изчезна в те
сен дрешник. Почакахме смутено, докато тя тракаше не
що там.
Най-сетне излезе с една стара тетрадка, която очевидно бе крила досега.
- Нещо не ми се връзва - рече тя и седна на ръба на