леглото. Сам се намести до нея, а аз се отпуснах в стар
люлеещ се стол. Мис Кали прелистваше страници с изпи
сани на ръка бележки. - Ето го - възкликна най-сетне тя и
продължи по-уверено: - Дадохме тържествено обещание
никога да не говорим какво се е случило в заседателната
зала, но това е твърде важно, за да го премълча. Когато
намерихме мистър Паджит за виновен, гласувахме бързо
и единодушно. Но когато стигнахме до въпроса за смърт
ното наказание, имаше и разногласия. Аз не исках да из
пращам никого на смърт, но бях обещала да следвам зако
на. Имаше доста спорове, дори обвинения и заплахи. Не
беше никак приятно. Когато в крайна сметка изяснихме
позициите си, против смъртното наказание бяха трима ду
ши, които не смятаха да си променят мнението.
Тя ми показа една страница от тетрадката си. С ясни си и четлив почерк бе
изписала две колонки. Едната съдържаше девет имена, а другата само три: Лени
Фаргар-сън, Мо Тийл и Максин Рут. Зяпнах имената със съзнанието, че може би
гледам списъка на убиеца.
- Кога написахте това? - попитах аз.
- Водех си бележки по време на процеса - обясни тя.
Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседатели
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
които бяха отказали да го осъдят на смърт? Тъкмо онези, които бяха спасили
живота му.
- Убива не когото трябва, нали? - попита Сам. - Да де,
всъщност никого не трябва да убива, но ако си тръгнал да
си отмъщаваш, защо ще преследваш тъкмо онези, които
са те спасили?
- Както казах, нещо не се връзва - рече мис Кали.
- Допускате твърде много неща - отсякох аз. - Допус
кате, че знае как е гласувал всеки заседател. Доколкото ми
е известно, а аз разпитвах доста дълго, заседателите нико
га не са разказвали за гласуването. Процесът бързо бе за
сенчен от заповедта за десегрегация. Паджит бе отведен в
Парчман още в деня, в който бе обявен за виновен. Не е
изключено първо да си е набелязал най-лесните жертви, а
мистър Фаргарсън и мистър Тийл просто да са се оказали
по-достъпни.
- И все пак съвпадението е твърде голямо - рече Сам.
Страница 138
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Дълго умувахме по въпроса. Не бях сигурен дали
всичко това е правдоподобно; всъщност за нищо не бях сигурен. После ми мина
друга мисъл:
- Не забравяйте, че всичките дванайсет заседатели
гласуваха виновен", и то точно след като той отправи
заплахата си.
- Сигурно - рече не особено убедено мис Кали. Опит
вахме се да осмислим нещо, което бе напълно неразбира
емо.
- Във всеки случай трябва да съобщя тази информа
ция на шерифа - казах аз.
- Обещахме никога да не я издаваме.
- Това е било преди девет години, мамо - рече Сам. -
Пък и тогава никой не очакваше такова развитие на не
щата.
- Важно е преди всичко за Максин Рут - допълних аз.
- Не смяташ ли, че и някои от останалите заседатели
са стигнали до същия извод?
- Да, но все пак беше преди доста време. Съмнявам се
Да са си водили бележки.
-
348
349
ДЖОН ГРИШАМ
Откъм входната врата се чу шум. Бяха пристигнали Боби, Леон и Ал. Те се бяха
срещнали в Сейнт Луис и бяха пътували цяла нощ до Клантън. Пихме кафе край
кухненската маса и аз им разказах последните новини. Мис Кали изведнъж се оживи, започна да планира ястия и да съставя списъци на зеленчуците, които Исо трябваше
да набере.
Шериф Макнат бе излязъл на обиколка, за да посети всеки от заседателите.
Трябваше да споделя с някого, затова влетях в кантората на Хари Рекс и изчаках
търпеливо той да приключи с някакви клетвени показания. Когато останахме сами, аз му разказах за списъка на мис Кали и за разногласията между заседателите. Той
бе прекарал последните два часа в пълна с адвокати стая и беше в доста весело
настроение.
Както обикновено, Хари Рекс имаше друга, далеч по-цинична теория.
- Дани е очаквал тия тримата да предотвратят произ
насянето на присъдата виновен" - заяви след бърз анализ
той. - По някаква причина обаче те отстъпили. Вероятно
са смятали, че щом са го спасили от газовата камера, зна
чи са си свършили работата, но той не е мислел така. Де
вет години е беснял, защото неговите хора не са го оста
вили да се измъкне. Решил е първо да убие тях, а после да
се захване с останалите.
- Изключено е Лени Фаргарсън да е бил подкупен от
Дани Паджит - възразих аз.
- Само защото беше сакат ли?
- Само защото беше много вярващ християнин.
- Той беше безработен, Уили. Отначало можеше да ра
боти, но знаеше, че с времето състоянието му ще се вло