да върнат Максин у дома й след края на работния ден.
Говориха няколко минути по телефона като стари приятели, а после Макнат каза:
- Виж, Максин, знам, че ти, Мо Тийл и Лени Фаргар-сън сте единствените трима, които сте гласували против смъртното наказание на Дани Паджит... - Той млъкна, защото тя явно го прекъсна. - Е, не е важно как съм разбрал. Важното е, че ме
кара да се притеснявам за безопасността ти. Още повече.
Той я послуша няколко минути. Докато тя говореше, Шерифът я прекъсваше от време
на време с реплики като: ,Виж, Максин, не мога просто да нахлуя там и да
арестувам момчето."
И Кажи на братята си да държат онези пушки в камионите си".
И Работя по случая, Максин, и когато събера доста-
353
ДЖОН ГРИШАМ
тьчно доказателства, ще издам заповед за арестуването
му".
И Вече е твърде късно да гласуваш за смъртна присъда, Максин. Направила си това, което тогава си смятала за редно".
Когато разговорът свърши, жената плачеше.
- Горкичката - каза шерифът. - Нервите й са опънати
до скъсване.
- Нищо чудно - отвърнах аз. - И аз самият взех да се
плаша от сянката си.
354
Погребалната служба за Мо Тийл бе отслужена в Методистката църква на Уилоу Роуд, номер трийсет и шест от моя списък и една от любимите ми. Беше в края на града, южно от площада. Тъй като не познавах мистър Тийл, не отидох на погребението.
Затова пък там се изсипаха тълпи от хора, които никога не го бяха виждали.
Ако бе починал от сърдечен удар на петдесет и една годишна възраст, смъртта му
щеше да е внезапна и трагична и опелото му щеше да привлече внушително
множество. Но Мо бе убит за отмъщение от току-що освободен затворник и хората
просто не можеха да устоят на любопитството си. Сред публиката имаше отдавна
забравени бивши съученици на четирите пораснали деца на мистър Тийл, стари
вдовици, които никога не пропускаха големите погребения, репортери от други
градове и няколко господа, чиято единствена връзка с мистър Тийл беше фактът, че
те притежаваха същия модел трактори.
Аз останах да работя върху некролога му. Най-големият му син имаше добрината да
мине през редакцията да ми разкаже подробностите. Беше трийсет и три годишен -Мо
се беше оженил рано - и продаваше нови фордове в Тюпълоу. Остана почти два часа
и отчаяно се опитваше да измъкне от мен уверения, че Дани Паджит ще бъде заловен
и пребит с камъни.
Погребаха Мо в клантънското гробище. Процесията обхвана няколко пресечки и за
по-сигурно обиколи площада и мина по Джаксън Авеню, точно под редакцията на
355
ДЖОН ГРИШАМ
Таймс". Изобщо не пречеше на трафика - просто всички бяха на погребението.
Използвайки Хари Рекс като посредник, Лусиен Уил-банкс уреди среща с шериф
Макнат. Аз бях специално споменат и специално непоканен. Все едно; Хари Рекс си
водеше бележки и ми разказа всичко при условие нищо да не се публикува.
Освен това в кантората на Лусиен присъстваше Руфъс Бъкли, прокурорът, наследил
Ърни Гадис през 1975 г. Бък-ли пържеше на публичните изяви и макар да бе отказал
да попречи на освобождаването на Паджит, сега бе готов да води тълпата желаещи
да го линчуват. Хари Рекс презираше Бъкли и чувствата бяха взаимни. Лусиен също
го презираше, но пък той презираше, кажи-речи, всички, тъй като всички го
ненавиждаха. Шериф Макнат мразеше Лусиен, търпеше Хари Рекс и беше принуден да
си сътрудничи в работата с Руфъс Бъкли, макар всъщност да не можеше да го
понася.
В тази ситуация бях много доволен, че не ме поканиха на срещата.
Лусиен започнал с думите, че говорил с Дани Паджит и баща му Джил. Срещнали се
някъде извън Клантън, но далеч от острова. Дани бил добре, работел всеки ден в
офиса на семейната пътностроителна компания. Въпросният офис бил удобно
разположен в тихото пристанище на остров Паджит.
Както можеше да се очаква, Дани отричал да има нещо общо с убийствата на Лени
Фаргарсън и Мо Тийл. Бил шокиран от случващото се и ядосан, че всички го мислели
за основния заподозрян. Лусиен подчертал, че разпитвал Дани надълго и нашироко, дори с риск да го раздразни, но не усетил и най-малкия намек за лъжа.
Лени Фаргарсън бе застрелян през следобеда на 23 май. По това време Дани бил в
офиса си и имало четирима души, които можели да свидетелстват за присъствието
Страница 141
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
356
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
му там. Домът на семейство Фаргарсън бил на поне трийсет минути с кола от остров
Паджит, а четиримата свидетели били сигурни, че Дани е бил във или около офиса