цял следобед.
- Колко от тези свидетели носят неговото фамилно
име? - попитал шерифът.
- Още няма да разкривам имена - отвърнал Лусиен,
протакайки като всеки добър адвокат.
Единайсет дни по-късно, на трети юни, Мо Тийл бе застрелян приблизително в девет
и петнайсет сутринта. Точно в този момент Дани стоял до току-що настлано шосе в
окръг Типа и носел някакви документи за подпис на един от ръководителите строежи
във фирмата. Заедно с още двама работници той бил готов да свидетелства къде
точно е бил Дани по това време. Обектът бил на поне два часа път от фермата на
Рей Зук в източната част на окръга.
Лусиен представил железни алибита за двете убийства, макар малобройната му
публика да била много скептична. Разбира се, че семейство Паджит ще отричат
всичко. Пък и като се имало предвид колко ги бива в лъжите, чупене-то на крака и
големите подкупи, можели да намерят свидетели за всяка своя версия.
Шериф Макнат изказал скептицизма си на глас. Обяснил на Лусиен, че разследването
му продължава и акокогато намерел доказателства, смятал да издаде заповед за
арестуване и да изпрати хора на острова. Бил говорил няколко пъти с щатската
полиция и ако трябвало, щели да изпратят сто войници, за да приберат Дани.
Лусиен казал, че това нямало да бъде необходимо. При валидна заповед за арест
той сам щял да направи всичко възможно, за да доведе момчето.
- А ако има още едно убийство - казал Макнат, - ще избухне истински бунт.
Най-малко хиляда души ще минат по моста и ще изпозастрелят всеки изпречил се на
пътя им Паджит.
Бъкли казал, че говорил на два пъти със съдия Омар
357
ДЖОН ГРИШАМ
Нуз за убийствата и бил сигурен, че съдията е почти готов" да издаде заповед за
ареста на Дани. Лусиен го нападнал с куп въпроси за вероятния мотив и
достатъчните доказателства. Бъкли възразил, че отправената по време на процеса
заплаха била достатъчна причина да подозират Паджит за убийствата.
Срещата се изродила в разгорещен спор между Бъкли и Уилбанкс за юридически
тънкости. Най-сетне шерифът сложил край - казал, че е чул достатъчно, и напуснал
кантората на Лусиен. Бъкли го последвал. Хари Рекс се помотал още малко и
поприказвал с Уилбанкс в по-спокойна обствановка.
- Лъжци прикриват лъжците - ръмжеше Хари Рекс, до
като крачеше напред-назад в кабинета ми час по-късно. -
Лусиен казва истината само когато тя звучи добре, което
при него и неговите клиенти не е много често. Ония Па
джит нямат никакво понятие що е то истина.
- Спомняш ли си Лидия Винс? - попитах аз.
-Коя?
- Онази уличница на процеса. Уилбанкс я призова да
свидетелства под клетва. Тя каза на заседателите, че по
време на убийството Дани бил в нейното легло. Хора на
Паджит я бяха намерили, бяха й платили да свидетелства
и я бяха предали на Лусиен. Те са банда лъжливи крадци.
- После застреляха бившия й мъж, нали?
- Веднага след процеса. Вероятно някой от главорези
те на Паджит го е пречукал. Нямаше други улики освен
куршума. Никакви заподозрени. Нищо. Не ти ли звучи
познато?
- Макнат не повярва на нито дума от приказките на
Лусиен. Нито пък прокурорът.
- А ти?
- Неее. Виждал съм Лусиен да плаче пред заседатели.
Понякога може да бъде много убедителен - не често, но
от време на време успява. Останах с впечатлението, че
358
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
твърде много се напъва да ни убеди. Дани ги е убил, и то с чужда помощ.
- Макнат също ли смята така?
- Да, но няма доказателства. Без тях арестът е загуба
на време.
- Поне ще го държи далеч от хората.
Страница 142
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Само временно. Без доказателства не можеш да го
държиш вечно в затвора. Той има търпение. Чакал е девет
години.
Макар че шегаджиите тъй и не бяха хванати, а и бяха достатъчно умни да отнесат
тайната си в гроба, през следващите месеци доста се шушукаше, че били двамата
тий-нейджъри на кмета. Във всеки случай две деца били видени да се отдалечават
на бегом от местопрестъплението, твърде бързо, за да бъдат хванати. Синовете на
кмета имаха дълга и колоритна история като изобретателни и безсрамни шегобийци.
Под прикритието на мрака те смело се бяха проврели под гъстия жив плет и бяха
спрели на по-малко от петдесет метра от ъгъла на верандата на мистър Ърл Юри.
Гледали и слушали тълпата разположени на моравата приятели и съседи, които
пазели мистър Юри. Изчакали търпеливо подходящия момент за своята атака.
Няколко минути след единайсет часа към верандата била хвърлена дълга верига от