макар това да правеше статиите ми интересни и да продаваше вестници, то ме
превръщаше в донякъде странна птица. Хората гледаха на мен като на вечно
философстващ мърморко. Не мисля, че съм нагрубявал някого; поне се опитвах да не
го правя. Но като се върна назад, май немалко битки съм започвал не само от
убеждения, но и от скука.
Ала с годините все повече ми се приискваше да стана нормален гражданин. Винаги
щях да си бъда аутсайдер, но това вече не ме притесняваше. Исках да идвам и да
си отивам, да живея в Клантън, когато преценя, а когато ми омръзнеше, да
отсъствам за дълги периоди от време. Удивително как перспективата да се сдобиеш
с пари може да промени бъдещето ти.
Бях погълнат от мечтата да си вдигна шапката и да замина за някое местенце, където никога не бях стъпвал. Копнеех да видя света.
Следващата среща с Гари Макгру се състоя в един ресторант в Тюпълоу. Той беше
идвал в редакцията няколко пъти. Още едно посещение, и служителите щяха да
почнат да шушукат. На обяд отново разгледахме финансовите ми разчети,
поговорихме за плановете на клиента му и обсъдихме едно-друго. При евентуална
продажба исках новият собственик да спази петгодишните договори, които бях
сключил с Дейви Плямпалото, Харди и Маргарет. Баги или скоро щеше да се
пенсионира, или да умре от цироза.
365
ДЖОН ГРИШАМ
Уайли открай време работеше на половин ден, пък и вече не му се тичаше да търси
обекти за фотографиране. Той бе единственият служител, комуто бях казал за
преговорите, и именно той ме бе посъветвал да взема парите и да бягам.
Клиентът на Макгру искаше да остана поне година при много висока заплата и да
обуча новия главен редактор. Не смятах да се съгласявам. Ако си тръгнех, щях да
го направя веднага. Не исках да имам шеф, нито исках да търпя хорските упреци, че съм продал местния вестник на голяма фирма от друг щат.
Предложението им беше 1,3 милиона. Наетият от мен консултант от Ноксвил бе
оценил Таймс" на 1,35 милиона.
- Между нас казано, вече сме купили вестниците в ок
ръзите Тайлър и Ван Бурен - рече Макгру към края на
дългия обяд. - Нещата започват да се наместват.
Това беше почти вярно. Притежателят на вестника в окръг Тайлър бе дал
принципното си съгласие, но още не бе подписал документите.
- Но има един нов момент - допълни той. - Вестникът
в окръг Полк вероятно също ще се продава. Честно каза
но, вече обмисляме да го купим, ако вие се откажете. Дос
та по-евтино ще ни излезе.
- Хайде сега, ще се плашим - казах аз.
Полк Каунти Хералд" имаше четири хиляди читатели и доста некадърен мениджмънт.
Следях го всяка седмица.
- Не се опитвам да ви плаша. Просто излагам всички
факти.
- Всъщност аз искам милион и половина.
- Това е прекалено много, Уили.
- Не е малко, но ще си върнете парите. Може да отне
ме повечко време, но погледнете в перспектива, да кажем,
след десет години.
- Не съм сигурен, че можем да дадем толкова.
- Ще трябва, ако искате вестника.
Усещаше се, че бързат. Макгру намекна за някакъв срок, а после направо заяви: 366
- Преговаряме вече от месеци и моят клиент държи да стигнем до някакво решение.
Иска да приключи със сделката до първо число на следващия месец, в противен
случай ще си потърси нещо друго.
Тази тактика не ме притесняваше. И на мен ми бе омръзнало да преговарям. Или щях
да продам вестника, или не. Време беше да взема решение.
- Това е след двайсет и три дни - казах аз.
Страница 145
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Точно така.
- Чудесно. ;
Дойде лятото и дните пораснаха, а нетърпимата жега и влажност започнаха
тримесечното си властване. Аз продължавах да обикалям - от църквите в списъка си
до игрищата по софтбол, от местния турнир по голф до брането на дини. През това
време Клантън чакаше - и всички говореха само за онова, което очакваха.
Неизбежно примката около врата на всеки от останалите заседатели се поразхлаби.
Те, естествено, се умориха да седят затворени в къщите си, да променят
следваните цял живот навици и да търпят отряди от съседи да пазят домовете им
нощем. Започнаха да се показват навън и се опитваха да се върнат към нормалния
си живот.
Търпението на убиеца ни изваждаше от релси. Времето работеше за него и той
знаеше, че всички тези защитни мерки рано или късно ще омръзнат на жертвите му.
Знаеше, че заседателите ще свалят гарда и ще направят грешка. Ние също го
знаехме.
След като за пръв път в живота си бе пропуснала три поредни недели, мис Кали