убийствата на Фаргарсън и Тийл, но най-вече към следващата жертва. Шериф Макнат
и следователите от щатските полицейски и криминологични лаборатории бяха
разследвали всички възможни улики и версии. Нямахме друг избор, освен да чакаме.
С приближаването на Четвърти юли се забелязваше видима липса на ентусиазъм за
ежегодните празници. Макар почти всички да се чувстваха в безопасност, над
окръга тегнеше тъмен облак. Появиха се странни слухове, че нещо лошо ще се случи
точно когато всички сме събрани около площада. От друга страна, през този юни се
раждаха по-изобретателни слухове, отколкото когато и да било.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
На двайсет и пети юни в една луксозна кантора в Тк-пълоу аз подписах куп
документи, прехвърлящи собствеността на Таймс" на медийна компания, отчасти
притежание на мистър Рей Ноубъл от Атланта. Мистър Ноубъл ми връчи чек за 1,5
милиона долара и аз бързо и донякъде притеснено го отнесох малко по-надолу на
същата улица, където новият ми приятел Стю Холанд ме чакаше в просторния си
кабинет в Мърчантс Банк. В Клантън новината за подобен депозит би се разнесла
тутакси, така че аз побързах да скрия парите при Стю и потеглих към къщи.
Това беше най-дългото едночасово пътуване в живота ми. Беше вълнуващо, защото
направих продажбата при оптимални условия. Бях измъкнал голяма сума от заможен и
почтен купувач, който не смяташе да внася големи промени във вестника ми.
Приключенията ме зовяха и аз вече имах възможността да се впусна в тях.
От друга страна, беше тъжно, защото слагах край на един дълъг и благодарен етап
от живота си. Двамата с вестника бяхме расли заедно; аз се превърнах в зрял
човек, той - в проспериращо начинание. Беше станал точно това, което би следвало
да бъде вестникът на всеки малък град - увлекателен наблюдател на актуални
събития, хроникьор на историята и от време на време коментатор на политически и
социални въпроси. Що се отнася до мен, аз бях младеж, който със сляпо усърдие бе
създал нещо от самото начало. Предполагам, че би трябвало да се чгаст-вам
възмъжал, но всъщност исках само да си намеря някой плаж. А после и момиче.
Когато се върнах в Клантън, влязох в кабинета на Мар-гарет, затворих вратата и й
разказах за продажбата. Тя избухна в сълзи, а не след дълго и моите очи се
навлажниха. Нейната пламенна лоялност винаги ме бе удивлявала и макар като мис
Кали да се притесняваше твърде много за душата ми, с времето тя също ме бе
заобичала. Обясних й, че новите собственици са прекрасни хора, че не смятат да
внасят драстични промени и че бяха одобрили новия й
370
371
ДЖОН ГРИШАМ
^ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
петгодишен договор с увеличена заплата. Това само засили сълзите й.
Харди не плака. Той правеше Таймс" вече трийсет години. Беше раздразнителен, заядлив и пиеше твърде много като повечето печатари. Ако новите собственици не
го харесаха, смяташе просто да напусне и да иде за риба. Все пак се зарадва на
новия договор.
Също като Дейви Бас Плямпалото. Той бе шокиран от новината, но се оживи от
вестта за повишението на заплатата.
Баги беше на почивка някъде на запад - с брат си, а не с жена си. Мистър Рей
Ноубъл не искаше да се обвързва за още пет години с доста мърлявото репортерство
на Баги, а аз не можех с чиста съвест да го направя част от сделката. Баги
трябваше да се оправя сам.
Имахме още петима служители и аз лично съобщих новината на всеки от тях. Отне ми
цял следобед и когато приключих, се чувствах напълно изтощен. Намерих Хари Рекс
в задната стаичка на Пепе и отпразнувахме случая с по няколко коктейла
маргарита.
Страница 147
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Нямах търпение да напусна града и да ида някъде, но не можех да го направя, преди да са спрели убийствата.
През по-голямата част от юни преподавателите от семейство Ръфин често прескачаха
до Клантън. Успяваха някак да сместят задължения и отпуски, като гледаха поне
двама-трима от тях винаги да са до мис Кали. Сам рядко напускаше къщата. Стоеше
в негърския квартал отчасти за да пази майка си, но и за да не се излага на
опасност. Полицай Дюран още беше в града, макар да се бе оженил отново, а
двамата му синове да бяха изменили на каузата и да бяха напуснали района.
Сам прекарваше часове на верандата, като четеше ненаситно и играеше дама с Исо и
с всеки, който идваше да помогне с пазенето. Освен това игра табла с мен, докато
не проумя стратегията, след което държеше да залагаме