55
ДЖОН ГРИШАМ
- Смяташ, че Паджит е в президентската?
- Сигурно. Нали дойде в съда със собствените си дре
хи.
- А с какво друго?
Страница 19
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- С оранжев затворнически гащеризон като всички ос
танали. Не си лк ги виждал?
Да, виждал ги бях Внезапно си спомних, че преди месец и нещо ходих в съда и
видях двама-трима обвиняеми да чакат съдията, облечени в различни нюанси на
избелели оранжеви гащеризони с надпис Окръжен затвор" на
гърдите и на гърба.
Баги отпи една глътка и се впусна в разяснения. - Нали разбираш, за
предварителното заседание обвиняемите, ако са още в затвора, винаги идват в съда
облечени като затворници. Навремето Маки Дон ги караше да носят гащеризоните
дори на процеса. ЛусиенУилбанкс успя да анулира една присъда с мотива, че
съдебните заседатели били предразположени да осъдят клиента му, тъй като той
изглеждал виновен в оранжевия си гащеризон. И беше прав. Не е лесно да убедиш
заседателите в невинността си, когато си облечен в затворнически дрехи.
За пореден път се удивих колко назадничаво беше всичко в Мисисипи. Представих си
как обвиняемите, особено чернокожите, стоят пред заседателите в очакване на
справедлив процес, облечени в крещящи затворнически одежди. Вече на няколко пъти
бях чувал да се подмята, че войната не е приключила". Всяка промяна срещаше
мъчителна съпротива, особено когато ставаше въпрос за престъпления и наказания.
Около обяд на следващия ден отидох в затвора да търся шериф Коули. Смятах да
видя колкото се може повече затворници под претекст, че имам въпроси по
следствието. Секретарката му ме уведоми доста грубичко, че шерифът бил на
заседание. Нямах нищо против.
Двама затворници чистеха кабинетите в предната част
56
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
на сградата. Други двама плевяха една леха отвън. Обиколих двора и зад затвора
видях малка полянка с баскетболен кош. Шестима затворници се мотаеха под сянката
на малък дъб. От източната страна на затвора видях други трима да стоят зад
решетките на един прозорец и да ме гледат.
Общо тринайсет затворници. Тринайсет оранжеви гащеризона.
Разпитахме племенника на Уайли как стоят нещата в затвора. Отначало той не
искаше да говори, но пък дълбоко мразеше шериф Коули и смяташе, че може да ми се
довери. Той потвърди подозренията на Баги, че Дани Паджит си живее добре в
килията с климатшса и яде каквото си поиска. Обличал се както реши, играел дама
със самия шериф и по цял ден звънял по телефона.
Следващият брой на Таймс" затвърди репутацията ми на напорист и безстрашен
двайсет и три годишен глупак. На първа страница имаше огромна снимка на Дани
Паджит на влизане в залата за предварителното заседание. Той беше с белезници и
цивилни дрехи. Гледаше предизвикателно към обектива. Точно над снимката с тлъсти
букви пишеше: Отказаха пускане под гаранция на Дани Паджит". Репортажът беше
дълъг и подробен.
До него имаше друга статия, почти толкова дълга и далеч по-скандална. Цитирайки
неназовани източници, описах надълго и нашироко условията в килията на Дани
Паджит. Цитирах всички привилегии, с които се ползваше, включително игрите на
дама с шериф Коули. Описах храната му, цветния телевизор и неограниченото право
за ползване на телефона. Всичко, което можех да докажа. После разказах как
живеят останалите двайсет и един затворници.
На втора страница пуснах черно-бяла архивна снимка на четирима обвиняеми на
влизане в съда. Разбира се, всички носеха гащеризони. Всички бяха с белезници и
С
51
несресани коси. Сложих черни ленти върху лицата им, за да им спестя
допълнителното неудобство. Техните дела отдавна бяха приключени.
До архивната снимка поместих друга фотография на Дани Паджит в съда. Като
изключим белезниците, той сякаш отиваше на купон. Контрастът беше стряскащ.
Момчето бе глезено от шериф Коули, който до този момент отказваше да обсъжда
въпроса с мен. Голяма грешка.
В статията описах опитите си да разговарям с шерифа. Той не отговаряше на
телефонните ми обаждания. На два пъти бях ходил в затвора, но той не пожела да
се срещне с мен. Бях му дал списък с въпроси, ала той предпочете да ги игнорира.
Оставих впечатлението за агресивен млад репортер, който отчаяно търси истината, но бива отблъснат от избираемо длъжностно лице.
Тъй като ЛусиенУилбанкс бе един от най-непопулярните хора в Клантън, пуснах
няколко стрели и по негов адрес. Използвайки телефона прекрасно средство за