изравняване на позициите, аз го търсих в кантората му четири пъти, преди той да
ми се обади. Отначало отказваше да коментира клиента си и предявените към него
обвинения, но когато продължих с въпроси за условията в ареста, Уил-
банкс избухна.
- Аз да не управлявам затвора! - изръмжа той. Можех
Страница 20
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
да си представя как мята по мен яростни погледи. Цитирах
възклицанието му.
- Говорили ли сте с клиента си в затвора? - попитах.
- Разбира се.
- Как беше облечен той?
- Нямате ли какво друго да разследвате?
- Не, сър. Как беше облечен?
- Е, определено не ходи гол.
Този цитат не беше за изпускане и аз го сложих с получер шрифт.
И тъй като от едната страна бяха изнасилвач и убиец, корумпиран шериф и адвокат
радикал, а от другата бях само аз, нямаше начин да изгубя битката. Статията ми
раз-
58
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
буни духовете. Баги и Уайли докладваха, че кафенетата преливали от възхищение
към безстрашния млад редактор на вестника. Хората отдавна презираха клана Паджит
и ЛусиенУилбанкс. Сега беше време да се отърват от Коули.
Маргарет каза, че непрекъснато звънели читатели, въз
мутени от специалното отношение към Дани. Племенни
кът на Уайли докладва, че в затвора настъпил хаос и Маки
Дон бил на нож с помощниците си. Толкова нежни грижи
за един убиец, при това година преди изборите. Хората бя
ха бесни и се страхуваха, че може всички да загубят служ
бите СИ. !
Тези две седмици спасиха вестника. Читателите бяха жадни за подробности и чрез
навременна намеса, сляп късмет и малко кураж аз им давах точно каквото искаха.
Изведнъж вестникът се съживи, започна да означава нещо. Хората му вярваха.
Искаха от него подробности и без-страшие.
Баги и Маргарет казаха, че Спот никога не би използвал снимките с кръвта, нито
би упрекнал в нещо шерифа. Но и самите те все още бяха доста плахи. Не мога да
кажа, че моето безразсъдство бе вдъхнало смелост на екипа ми. Вестник Таймс"
беше и щеше да си остане соло спектакъл с доста слаб поддържащ състав.
Но на мен не ми пукаше. Аз говорех истината и пет пари не давах за последиците.
Бях местният герой. Абонаментите скочиха на почти три хиляди. Освен че проправях
пътека, аз правех пари.
59
7
Бомбата беше доста примитивно запалително устройство, чиято детонация би
изпепелила печатницата ни. После щяха да лумнат различните химикали и поне сто и
десетте галона печатарско мастило и огънят щеше да погълне предните помещения.
Тъй като нямахме нито пожарогасител, нито аларма, бог знае какво щеше да остане
от горните два етажа няколко минути по-късно. Едва ли щеше да бъде много. Ако бе
взривена в ранния четвъртък, бомбата щеше да унищожи по-голямата част от
четирите сгради на нашата страна.
Откриха я да стои заплашително, все още непокътната, до куп стари хартии в
печатницата. Намери я селският идиот или, по-точно казано, един от местните
идиоти. В Клантън ги имаше предостатъчно.
Наричаше се Пистън и вървеше с покупката на вестника, също като сградата,
допотопната ни машина и недр-коснатите библиотеки. Пистън не беше официален
служител на Таймс", но въпреки това идваше всеки петък да си прибере петдесетте
долара в брой. Никакви чекове. За тази надница понякога метеше подовете,
размазваше мръсотията по прозорците откъм фасадата и изхвърляше боклука, ако
някой почнеше да се оплаква. Нямаше работно време, идваше и си отиваше когато му
скимне, нямаше навика да чука, преди да нахълта на някое заседание, обичаше да
използва телефоните и да пие кафето ни и макар че на пръв поглед изглеждаше
доста стряскащо - раздале-чени очи, скрити зад дебели стъкла, рунтава брада и
от-
60
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
вратителни стърчащи зъби, - беше напълно безобиден. Извършваше подобни услуги
заняколко фирми около площада и някак си оцеляваше. Никой не се интересуваше
къде и с кого живее и как се придвижва из града. Колкото по-малко знаеш за
Пистън, толкова по добре.
Пистън влязъл в редакцията в четвъртък сутринта -имаше ключ открай време - и
първо чул нещо да цъка. Вгледал се по-внимателно и забелязал три
петнайсетлит-рови туби, завързани към дървената кутия на пода до тях. Цъкането
идвало от кутията. Пистън от години се въртял край машината и понякога помагал
на Харди да отпечата вестника във вторник вечер.
При повечето хора любопитството скоро щяло да прерасне в паника, но Пистън не