По-талантливите подпалвачи избягват бензина, защото
лесно се открива. Нали знаеш това?
-Не.
- Така е. Добрият пожарникар може да помирише бен
зина минути след като угаснат пламъците. Бензинът озна
чава умишлен палеж. А тогава няма застрахователно
обезщетение. - Още една глътка. - Разбира се, в този слу-
63
ДЖОН ГРИШАМ
чай вероятно са искали да знаеш, че е палеж. Логично, нали?
За момента нищо не ми звучеше логично. Бях твърде
объркан, за да кажа каквото и да било.
Баги нямаше нищо против да говори за двама.
- Като се замисля, вероятно затова не са я взривили.
Искали са да я видиш. Ако бомбата беше избухнала, окръ
гът щеше да остане без вестник, а това нямаше да се харе
са на някои хора. Виж, други биха били доволни.
- Благодаря.
- Във всеки случай това е по-доброто обяснение. Тъ
нък опит за сплашване.
- Тънък?
- Да, в сравнение с онова, което можеше да стане. По
вярвай ми, тези момчета знаят да палят сгради. Ти извади
късмет.
Забелязах колко бързо се разграничи от вестника. Късмет имах аз", а не ние".
Междувременно бърбънът си бе проправил път до мозъка на Баги и бе развързал
езика му.
- Преди около три, може би четири години стана голям пожар в една от
дъскорезниците им - онази на четиристотин и първа магистрала, на две крачки от
острова. Никога не подпалват нищо на острова, защото не искат властите да душат
там. Във всеки случай застрахователната компания усети, че има нещо гнило в
цялата работа, и отказа да плати. Лусиен Уилбанкс заведе дело за много пари.
Съдия беше Рийд Лупъс. Не изпусках и една дума от това дело. - Дълга, напоителна
глътка.
- Кой спечели?
Баги игнорира въпроса ми, защото разказът му едва
набираше скорост.
- Стана голям пожар. Момчетата от Клантън замина
ха с всичките си пожарни. Доброволците от Карауей хук
наха с надути сирени към остров Паджит. По нашия край
нищо не може да разбуни духовете като един хубав пожар.
Е, и бомба, разбира се, но бомби не помня откога не е
^ имало.
64
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- И значи...
- Четиристотин и първа магистрала минава през една долина до остров Паджит, цялата в блата. Има мост над река Маси, но когато пожарните стигнали до него, намерили пикап да лежи на една страна, като че се е преобърнал. Пътят бил
напълно блокиран; не можели да заобиколят, защото наоколо било само ровове и
блата. - Баги премлясна и си наля още една чаша.
Време беше и аз да се обадя, но знаех, че няма да ми обърне внимание. Така го
разбираше Баги диалога.
- На кого беше този пикап? - попитах аз, но преди да
довърша, Баги вече клатеше глава, сякаш въпросът ми бе
ше съвсем не на място.
- Та значи огънят си бушува, а пожарните се вият на
опашка по магистралата, защото някакъв палячо си обър
нал пикала. Така и не го намериха. От шофьора няма и по
мен. Също и от собственика, защото регистрация няма.
Няма номера. И номерът на шасито беше изтрит. Никой
Страница 23
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
не го потърси. Пък и не беше много пострадал. Всичко то
ва излезе наяве на делото. Целият окръг знаеше, че Па
джит са подпалили дъскорезницата и са обърнали една от
откраднатите си коли, за да блокират пътя, но застрахова
телната компания не можеше да го докаже.
Долу шериф Коули крещеше през рупора си и призоваваше хората да освободят
улицата пред нашата редакция. Пискливият му глас придаваше допълнителна
драматич-ност на ситуацията.
- И значи застрахователната компания спечели? - не
се стърпях аз.
- Страшен процес беше. Продължи цели три дена.
Обичайно Уилбанкс успява да сключи сделка с един или
двама съдебни заседатели. Прави го от години и никога не
са го хващали. Освен това познава всички в този окръг.
Застрахователите бяха от Джаксън и нямаха представа
кой кой е. Заседателите се съвещаваха два часа и присъди
ха сто бона обезщетение плюс за - по-сигурно - един ми
лион наказателно обезщетение.
65
- Милион и сто хиляди!
- Точно така. Първата присъда за един милион долара
в окръг Форд. Мина около година, преди Върховния съд
да се намеси и да махне поне наказателното.
Мисълта, че Лусиен Уилбанкс има такова влияние над съдебните заседатели, не беше
особено успокоителна. Ба-ги забрави за момент бърбъна и се загледа в нещо на
улицата.
- Това е лош знак, синко - рече накрая той. - Много
лош.
Аз бях негов началник и обръщението синко" не ми харесваше, но го пропуснах
покрай ушите си. Имах по-важни проблеми.