- Сплашването ли? - попитах аз.
- Да. Семейство Паджит рядко напускат острова. Щом
са почнали с номерата си и тук, значи са готови за война.
Ако могат да сплашат вестника, ще се опитат да сплашат
и заседателите. И без това шерифът е техен човек.
- Но Уилбанкс каза, че иска делото да се гледа друга
де.
Баги изсумтя презрително и отново откри питието си.
- Не бих се обзаложил, синко.
- Викай ми Уили. - Странно как изведнъж държах на
това име.
- Не бих се обзаложил, Уили. Момчето е виновно;
единственият му шанс са съдебни заседатели, които могат
да бъдат купени или сплашени. Залагам десет към едно, че
делото ще се гледа тъкмо тук, в тази сграда.
След два часа напразно очакване земята да затрепери градът бе готов за обяд.
Зяпачите се пръснаха и разотидог ха. Експертът от щатската криминологична
лаборатория най-сетне пристигна и се залови за работа в печатницата. Не бях
допуснат да вляза в сградата, но нямах нищо против това.
Маргарет,Уайли и аз хапнахме по сандвич в беседката
66
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
на моравата пред съда. Почти не говорехме, само ядяхме и наблюдавахме редакцията
от отсрещната страна на улицата. От време на време някой ни забелязваше и се
спираше за една-две неловки приказки. Какво се казва на жертвите на атентат с
неизбухнала бомба? Слава богу, тукашните хора нямаха голяма практика в това
отношение. Получихме доста съчувствие и няколко предложения за подкрепа.
Шериф Коули намина да ни даде предварителни сведения за бомбата. Часовникът й
бил механичен будилник, магазините били пълни с такива. На пръв поглед експертът
помислил, че има някакъв проблем с жиците. Ама-тьорска работа, казал той.
- Как ще разследвате случая? - попитах остро аз.
- Ще проверим за отпечатъци, ще потърсим свидете
ли. Както обикновено.
- Ще говорите ли с клана Паджит? - продължих аз още
по-рязко. В крайна сметка говорех пред подчинените си. И
макар да бях изплашен до смърт, исках да ги впечатля с
безпримерната си смелост.
- Може би вие знаете нещо повече от мен.
- Те са заподозрени, нали?
Страница 24
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
- Вие ли сте шерифът сега?
- Те са най-опитните подпалвачи в окръга, от години
опожаряват сгради безнаказано. Миналата седмица адво
катът им ме заплаши в съда. На два пъти пуснахме сним
ка на Дани Паджит на първа страница. Ако те не са запо
дозрени, кой?
- Ами тогава напиши го, синко. Назови ги по име. Из
глежда, и без това държиш да бъдеш съден.
- Аз имам грижата за вестника. Вие хванете престъп
ниците.
Шерифът повдигна шапката си в знак на уважение към Маргарет и се отдалечи.
- Догодина ще има избори - рече Уайли, докато гле
дахме как Коули спря да си поприказва с две дами до една
чешмичка. - Надявам се да има опонент.
67
ДЖОН ГРИШАМ
Опитите за сплашване продължиха, този път за сметка наУайли. Той живееше на
километър и половина от града във ферма, където жена му отглеждаше за собствено
удоволствие гъски и дини. Тъкмо паркирал пред къщи и излизал т колата, когато
двама гангстери изскочили от храстите и го нападнали. По-едрият го съборил на
земята и го рит^л в лицето, докато другият претьршувал задната седалка и
измъкнал два фотоапарата. У айли беше петдесет и осем годишен бивш морски
пехотинец и в разгара на ме-лето бе успял да просне с ритник по-едрия нападател
на земята. Там започнали да си разменят удари и когато колегата ми очевидно
надвивал, другият бандит го ударил по главата с единия фотоапарат. У айли
твърдеше, че по-ната-ть1ННите събития му се губели.
По някое време жена му чула врявата. Намерила съ-пруга си да лежи почти в
безсъзнание до счупените фотоапарати. Вкъщи сложила лед на лицето му и проверила
за счупени кости. Бившият пехотинец не искал да ходи в бол-
Да.
Един помощник-шериф пристигнал да състави доклад. Узйли едва бил зърнал
нападателите си, но със сигурност ги виждал за пръв път.
-- Вече са се върнали на острова - казал той. - Няма да
ги откриете.
Жена му успяла да се наложи и час по-късно ми се оба-дцха от болницата. Видях го
между рентгеновите снимки. Лицето му беше тъжна картинка, но все пак У айли ми
се усмихна. Хвана ръката ми и ме дръпна към себе си.
- Следващата седмица съм на първа страница - рече той през сцепените си устни и
подутите си челюсти.
Няколко часа по-късно напуснах болницата и отидох да се разходя с колата извън
града. Непрекъснато поглеждах в огледалото, като че ли нова партида Паджитовци