сада.
- Благодаря ви. Имаме я от трийсет години.
Знаех, че повечето къщи в негърския квартал са собственост на бели богаташи, живеещи от другата страна на жп линията. Да притежаваш дома си бе необичайно
постижение за едно чернокожо семейство през 1970 г.
- Кой ви е градинарят? - попитах аз, като спрях да по
мириша една жълта роза. Навсякъде имаше цветя - по
край алеята, покрай верандата, в двата края на двора им.
- Моя милост - засмя се тя и зъбите й блеснаха на
слънцето.
Изкачихме трите стъпала и се озовахме на верандата, където ни чакаше тя -
трапезата! Малката маса до парапета бе сложена за двама души - бяла памучна
покривка, бели салфетки, цветя във вазата, голяма кана студен чай и поне пет
покрити купи.
- Чакате ли някого? - попитах аз.
- Не, ще бъдем само двамата. Исо може да намине по-
късно.
- Тук има достатъчно храна за цяла армия. - Вдишах
дълбоко и стомахът ме присви в очакване.
- Дайте да хапнем, преди да е изстинало - рече тя.
Сдържайки нетърпението си, аз отидох небрежно до
72
Страница 26
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
масата и издърпах един стол за нея. Тя беше очарована от джентълменските ми
обноски. Седнах насреща й, готов да съборя капаците и да нападна първата
попаднала ми купа, когато тя хвана ръцете ми и наведе глава. После започна да се
моли.
Молитвата беше дълга. Калия благодари на Бога за всичко хубаво, включително и за
мен, нейния нов приятел". Молеше се за болните и за онези, които можели да се
разболеят. Молеше се за дъжд и слънце, за здраве, търпение и скромност и макар
вече да се притеснявах храната да не изстине, бях хипнотизирай от гласа й.
Говореше бавно, влагайки смисъл във всяка дума. Имаше перфектна дикция, отнасяше
се еднакво към всяка съгласна, почиташе всяка точка и запетайка. Почвах да се
чудя дали не сънувам. Никога не бях чувал такава реч от местен цветнокож, нито
пък впрочем от тукашен бял.
Отново погледнах към Калия. Тя разговаряше със своя бог и лицето й бе напълно
щастливо. За няколко секунди направо забравих за храната. Калия стискаше ръцете
ми, докато се молеше на Всевишния с красноречие, което можеше да се дължи само
на дългогодишна практика. Цитираше Библията, и то със сигурност версията на крал
Джеймс, и беше малко странно да чуя от нея думи, отдавна излезли от активна
употреба. Тя обаче знаеше точно какво прави. В ръцете на тази толкова свята жена
се чувствах по-близо до Бога от когато и да било.
Не можех да си представя такава дълга молитва на маса с осем деца. И все пак
нещо ми подсказваше, че когато Калия Ръфин се молеше, всички стояха мирно.
Най-сетне тя завърши със замах, с дълго излияние, в което успя да поиска прошка
за греховете си, каквито вероятно почти нямаше, и за моите, за които беше
по-добре да не говорим.
След това Калия пусна ръцете ми и започна да сваля капаците от купите. Първата
бе препълнена със свински пържоли, удавени в сос, който между многото си
съставки съдържаше лук и чушки. Вдигна се още пара и аз изпи-
73
та желание да ям с ръце. Във втората имаше поръсена със зелен пипер царевица, още гореща от фурната. Имаше варена бамя, която Калия предпочитала пред
пържената, тъй като гледала да не яде много мазно. Била научена да панира и
пържи всичко, от доматите до туршията, но сега си Давала сметка, че това не е
дотам здравословно. Има-ще бял боб, също така непаниран и непържен, а приготвен
с шунка и бекон. Следваше чинийка червени доматчета, поръсени с пипер и зехтин.
Както ми обясни, тя била сред малкото готвачки в града, които използвали зехтин.
Слушах внимателно всяка дума, докато тя се грижеше голямата ми чиния да е
напълнена догоре.
Един от синовете й изпращал хубав зехтин от Милуо-ки, защото в Клантьн не били и
чували за такова нещо.
Извини се, задето доматите били купени от магазин; нейните още били на корена и
нямало да узреят до лятото. Царевицата, бамята и бобът били отгледани в
собствената й градина и консервирани миналия август. Всъщност единственият
пресен" зеленчук бил келовото зеле, или ,,пролетното зеле", както го наричаше
тя.
В центъра на масата бе скрита голяма черна тава. Кадия дръпна салфетката и откри
поне два килограма горещ царевичен хляб. Отчупи огромен къшей, постави го в
средата на чинията ми и каза:
- Това ще ви дойде добре като начало. Никога не бях виждал толкова храна пред
себе си. Пирът започна.
Опитвах се да ям бавно, но беше невъзможно. Бях пристигнал с празен стомах и