Выбрать главу

съперничещите си аромати, красиво подредената маса, многословната молитва и

внимателното описание на всяко ястие ми отвориха вълчи апетит. Аз се тъпчех, а

Калия говореше и за двама ни.

Повечето неща на масата били от градината й. Двамата с Исо отглеждали четири

вида домати, бял боб, зелен боб, грах, краставици, патладжан, тиквички, зеле, синап, ряпа, бял и червен кромид, червени картофи, моркови, цвекло, царевица, зелени чушки, пъпеши, два вида дини и

74

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

още няколко неща, които в момента не можела да си спомни. Свинските пържоли били

изпратени от брат й, който още притежавал старата семейна ферма на село. Всяка

зима колел по две прасета за тях и те зареждали фризера си. В замяна го

снабдявали с пресни зеленчуци.

- Не използваме химикали - каза тя, като ме гледаше

как се тъпча. - Всичко е природосъобразно.

Личеше си по вкуса.

- Но е консервирано, нали разбирате - за зимата. Ще

бъде по-вкусно през лятото, когато ядем зеленчуците са

Страница 27

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

мо няколко часа след като ги откъснем. Нали ще ни госту

вате и тогава, мистър Трейнър?

Изръмжах с пълна уста, кимнах и някак си успях да покажа, че бих й гостувал

винаги когато пожелае.

- Искате ли да видите градината ми? - попита Калия.

Отново кимнах с препълнена уста.

- Отлично. Тя е зад къщата. Ще ви откъсна малко ма

руля и зелен лук. Много хубави са станали.

- Чудесно - успях да произнеса аз.

- Предполагам, че неженен мъж като вас има голяма

нужда от помощ.

- Откъде знаете, че не съм женен? - Отпих глътка чай.

Можеше да мине за десерт, толкова захар имаше в него.

- Хората ви обсъждат. Говори се това-онова. В Клан

тьн всичко се разчува, и то от двете страни на линията.

- Какво друго сте чули?

- Да видим. Квартирант сте на семейство Хокът. Идва

те от север.

- От Мемфис.

- Толкова отдалеч?

- Само на час път оттук.

- Шегувам се. Една от дъщерите ми завърши колеж

там.

Исках да задам много въпроси за децата й, но не бях готов да си водя бележки. И

двете ми ръце бяха заети с храненето. По едно време се обърнах към нея с мис

Калия" вместо с мис Ръфин".

75

- Викайте ми Кали - рече тя. - Мис Кали" върши работа.

Това беше един от първите навици, които усвоих в Клантън: да наричам всички дами

мис", независимо от възрастта им. Ако новите ми познати бяха на годинки, наричах

ги по фамилия - мис Браун, мисУебстьр и прочие. Към по-младите се обръщах на

малко име - мис Марта, мис Сара и така нататък. Този маниер беше знак за

галант-ност и добро възпитание и тъй като аз нямах нито едното, нито другото, намирах за важно да усвоя колкото се може повече местни обичаи.

- Откъде идва името Калия"?

- Италианско е - отвърна тя, сякаш това обясняваше

всичко.

Похапна малко боб. Аз се захванах с една свинска пържола. После попитах:

- Италианско ли?

- Да, италианският е първият ми език. Дълга история,

както повечето впрочем. Наистина ли се опитаха да под

палят редакцията ви?

- Да - отвърнах аз. Чудех се дали наистина съм чул та

зи чернокожа дама от селската част на Мисисипи да казва,

че първият й език е италианският.

- И са нападнали мистър Мише?

- Да, нападнаха го.

-Кои?

- Още не знаем. Шериф Коули разследва случая. - Ня

мах търпение да чуя мнението й за нашия шериф. Меж

дувременно си отчупих още един крайшник от царевичния

хляб. Скоро по брадичката ми потече масло.

- Той е шериф доста отдавна, не мислите ли?

Сигурен бях, че знае точната година, през която Маки

Дон си бе купил този пост.

- Какво мислите за него? - попитах аз.

Тя отпи от чая си и се замисли. Мис Кали не бързаше с отговорите, особено когато

говореше за други хора.

- От тази страна на линията за добър шериф минава

76

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

онзи, който държи комарджиите, контрабандистите и сводниците далеч от

останалите. В това отношение мистър Коули се справя добре.

- Мога ли да ви попитам нещо?

- Разбира се. Нали сте репортер.

- Говорите изключително ясно и правилно. Какво об

разование сте получили? - Неудобен въпрос в едно об

щество, където десетилетия наред не бяха държали на об

разованието. През 1970 г. в Мисисипи все още нямаше об

Страница 28

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ществени детски градини и задължително училищно обу

чение.

Тя се разсмя и разкри всичките си блестящи зъби.

- Завършила съм девети клас, мистър Трейнър.

- Девети клас?

- Да, но моят случай беше по-особен. Имах прекрасен