учител. Това е друга дълга история.
Започвах да осъзнавам, че щяха да минат месеци, а може би и години, преди да чуя
всички обещани от мис Кали прекрасни истории. Може би щеше да ми ги разкаже на
верандата по време на нашите ежеседмични банкети.
- Да я запазим за после - рече тя. - Как е мистър Ко-
дъл?
- Не е добре. Не излиза от къщи.
- Свестен човек. Винаги ще бъде скъп на чернокожите
в този град. Показа такава смелост.
Помислих си, че смелостта" на Спот беше по-скоро свързана с увеличаването на
броя на некролозите, отколкото с вярата му в равенството и справедливостта. От
друга страна, бях разбрал колко важно е за чернокожите да умрат достойно -
ритуалът на бдението, който често продължаваше цяла седмица; безкрайните
погребални служби с отворени ковчези и потоци сълзи; километричните процесии и
накрая последното прочувствено сбогом на гробището. Когато Спот бе предоставил
така дръзко страницата си за некролози на чернокожите, бе станал герой в
негърския квартал.
- Свестен човек наистина - казах аз и се пресегнах за
77
трета пържола. Коремът започваше да ме боли, но на масата имаше още толкова
много храна!
- Сигурна съм, че се гордее с вашите некролози - ре
че Калия с топла усмивка.
- Благодаря. Още се уча.
- Вие също сте смел човек, мистър Трейнър.
- Бихте ли ме наричали Уили? Аз съм само на двайсет
и три.
- Предпочитам мистър Трейнър". - С това въпросът
беше приключен. Щяха да минат четири години, преди тя
да се отпусне и да се обърне към мен на малко име.
- Не се страхувате от семейство Паджит - обяви тя.
Това се казваше новина.
- Такава ми е работата - отвърнах аз.
- Мислите ли, че пак ще се опитат да ви сплашат?
- Вероятно. Свикнали са да получават каквото искат.
Те са жестоки и безскрупулни, но пресата трябва да си ос
тане свободна. - Кого заблуждавах? Още една бомба или
нападение, и щях да духна към Мемфис преди зазоряване.
Мис Калия спря да се храни и обърна очи към улицата. Не гледаше нищо конкретно.
Беше потънала в размисъл. Аз, разбира се, продължавах да се тъпча.
- Горките деца. Да видят майка си в това състояние -
каза накрая тя.
Вилицата ми замръзна във въздуха. Избърсах устата си, поех си дълбоко дъх и
оставих храната да се слегне за миг. Всеки можеше да си представи кошмара на
това престъпление и дни наред в Клантьн не се шушукаше за друго. Както винаги
става, слуховете набираха инерция, различни версии се измисляха, повтаряха и
отново разкрасяваха. Интересно какво ли се говореше из негърския квартал.
- По телефона ми казахте, че четете Таймс" от петде
сет години - едва не се оригнах аз.
- Така е.
- Помните ли по-брутално престъпление?
- Не. Те винаги са си седели на острова. Дори негрите
78
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
им не мърдат оттам, произвеждат уиски, занимават се с вуду, всякакви глупости.
- Вуду ли?
- Да, хората от тази страна на линията го знаят. От
край време всички стоят настрана от негрите на Паджит.
- Дали хората от тази страна на линията смятат, че Да
ни Паджит е изнасилил и убил Рода?
- Поне онези, които четат вестника ви.
Едва ли съзнаваше колко ме жегнаха думите й.
- Просто съобщаваме фактите - отвърнах самодовол
Страница 29
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
но аз. - Момчето беше арестувано. Към него са отправе
ни обвинения. Сега е в затвора и чака процеса.
- Не съществува ли презумпция за невинност?
Отново трепване от моята страна на масата.
- Разбира се.
- Струва ли ви се честно да използвате снимка, на ко
ято той е с белезници и с кръв по ризата? - Бях поразен от
чувството й за справедливост. Защо тя или който и да би
ло чернокож в този окръг ще се вълнува дали отношение
то към Дани Паджит е безпристрастно? Малцина се инте
ресуваха дали полицията и пресата се отнасят справедли
во към цветнокожите обвиняеми.
- Дани Паджит пристигна в затвора с кръв по ризата.
Да не би ние да сме я сложили там? - Никой от нас не из
питваше удоволствие от този малък спор. Отпих от чая,
но ми бе трудно да преглътна. Коремът ми щеше да се
пръсне.
Тя ми хвърли една от своите особени усмивки и най-невъзмутимо попита:
- Какво ще кажете за малко десерт? Опекла съм бана
нов пудинг.
Не можех да й откажа. От друга страна, не можех да побера нито хапка повече.
Трябваше да намеря компромис.
- Нека изчакаме малко, да дадем на храната възмож
ност да се слегне.
- Тогава пийнете малко чай - каза тя и веднага доля ча-
79