ДЖОН ГРИШАМ
та ми. Едва дишах, така че се облегнах максимално на-гзад и реших да действам
като журналист. Мис Кали, която бе яла далеч по-малко от мен, довършваше порция
ба- "
мя.
Според Баги Сам Ръфин бил първият чернокож ученик, записан в училище за бели в
Клантън. Това се случило през 1964 г., когато Сам бил седмокласник, и на никого
не му било лесно. Особено на Сам. Баги ме предупреди, че мис Кали може да откаже
да говори за най-малкото си дете. Имаше заповед за неговия арест и той бе
напуснал района.
Отначало мис Кали не искаше да засягаме тази тема. През 1963 г. съдът
постановил, че училищата за бели не могат да отказват достъп на чернокожи
ученици. Принудителната интеграция била още далеч в бъдещето. Сам бил
най-малкото й дете и когато двамата с Исо взели решение да го запишат в училище
за бели, те се надявали към тях да се присъединят много негърски семейства. Това
не се случило и в продължение на две години Сам бил единственият чернокож ученик
в гимназията на Клантън. Бил тормозен и бит, но бързо се научил да използва
юмруците си и с времето го оставили на мира. Умолявал родителите си да го върнат
в негьрското училище, но те държали на своето дори след като Сам минал в торните
класове. Все си казвали, че нещата ще се оправят. Борбата срещу сегрегацията се
водела из целия Юг и чернокожите непрекъснато слушали обещания, че
постановлението по делото Браун срещу Комисията по образованието" ще
бъде изпълнено.
- Трудно ми е да повярвам, че вече сме седемдесета година, а училищата още са
сегрегирани - рече мис Кали. Из целия Юг федерални дела и решения на Апелативния
съд преодоляваха съпротивата на белите, но както обикновено щатът Мисисипи бе
решил да се бори докрай. Повечето ми бели познати в Клантън бяха убедени, че
техните училища никога няма да бъдат интегрирани. Като се-верняк от Мемфис аз
можех да видя очевидното.
80
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Съжалявате ли, че изпратихте Сам в училище за бе
ли?
- И да, и не. Някой трябваше да намери смелост. Бо
леше ни, като знаехме колко е нещастен, но отстоявахме
позициите си и не можехме да отстъпим.
- Как е той днес?
- Сам е друга история, мистър Трейнър. По-късно мо
же да поговорим за него, а може би не. Нали искахте да
видите градината ми?
Беше по-скоро заповед, отколкото покана. Тръгнах след нея през къщата, през един
тесен коридор, украсен с десетки поставени в рамка фотографии на деца и внуци. И
вътре всичко бе изпипано както на двора. От кухнята се излизаше на задната
Страница 30
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
веранда, под която се простираше райската градина - чак до оградата. Всяка педя
земя беше използвана.
Приличаше на пощенска картичка с прекрасни цветове, спретнати редове зеленчуци и
лози и тесни утъпкани пътеки, от които Кали и Исо се грижеха за пищните дарове
на земята си.
- Какво правите с всичката тази храна? - попитах уди
вен аз.
- Една част ядем, малка част продаваме, повечето гле
даме да раздадем. Тук никой не остава гладен. - В този мо
мент коремът ме болеше както никога досега. Не можех
да си представя какво значи глад. Тръгнах след нея из гра
дината, движейки се бавно по пътеките, докато тя ми соче
ше ту лехата с подправките, ту пъпешите или всички вкус
ни плодове и зеленчуци, за които двамата с Исо полагаха
такива грижи. Казваше по нещо за всяко растение, вклю
чително за поникналите тук-там плевели, които изскубва
ше едва ли не ядно и хвърляше към лозите. За нея беше
невъзможно да прекоси градината, без да обръща внима
ние на подробностите. Провери за насекоми, уби една от
вратителна гъсеница в лехата с доматите, огледа за плеве
ли и си отбеляза наум задачи за Исо. Спокойната разход
ка правеше чудеса за храносмилателната ми система.
81
ДЖОН ГРИШАМ
Ето откъде идва храната, казах аз на невежия си ум. Какво можех да очаквам от
себе си? Бях градско дете. Никога досега не бях виждал зеленчукова градина. Имах
много въпроси, но до един бяха банални, така че си замълчах.
Мис Кали огледа едно царевично стъбло и не бе доволна от видяното. Откъсна
шушулка зелен боб, счупи я на две, изследва я като учен и предпазливо изрази
мнението, че й трябва много повече слънце. После видя туфа плевели и заяви, че
Исо ще бъде изпратен да ги изскубне още щом се прибере вкъщи. Не завиждах на
Исо.
Три часа по-късно напуснах дома на семейство Ръфин, натъпкан до пръсване с
бананов пудинг. Освен това носех торбичка с пролетно зеле", което не знаех какво