да правя, а също и безценни бележки за статията ми. Имах и покана да се върна
следващия четвъртък за още един обяд. И най-накрая разполагах със списък на
всички грешки, които мис Кали бе открила в тазседмичния брой на Таймс". Почти
всички бяха типографски или правописни - общо дванайсет на брой. При Спот
средният им брой бил около двайсет. Сега излизали около десет. Открай време
имала навик да ги брои. Някои хора обичат да решават кръстословици - бе казала
тя. - Аз пък обичам да търся грешки." Трудно можех да не го приема лично. Тя
определено не искаше да критикува никого. Зарекох се да стана далеч
по-ентусиазиран коректор.
Тръгнах си с чувството, че съм .започнал ново и благотворно приятелство.
82
Отново пуснахме голяма снимка на първа страница. Този път това беше снимка на
бомбата, направена отУай-ли преди намесата на полицията. Заглавието над нея
крещеше: Бомба в редакцията на Таймс"!"
Статията започваше с Пистън и неговото неочаквано откритие. Включих всеки
детайл, който можех да докажа, а също и някои други. Никакъв коментар от
началника на полицията, само няколко не особено съдържателни изречения от шериф
Коули. Завършихме с резюме от заключенията на щатската лаборатория по
криминалистика и с предположението, че евентуалната детонация на бомбата би
нанесла големи щети на сградите от южната страна на площада.
Въпреки всичките ми молби Уайли не ми разреши да поместя снимка на насиненото му
лице. В долната част на първа страница пуснах заглавието Фотограф на Таймс"
нападнат у дома си". И този път не спестих нито един детайл, макар Уайли да
настояваше да му позволя да редактира материала.
И в двата случая без заобикалки направих връзка между престъпленията и доста
ясно намекнах, че властите и по-специално шериф Коули не правят почти нищо, за
да предотвратят по-нататъшни заплахи. Не споменах семейство Паджит, но и нямаше
нужда. Всички в окръга знаеха, че те тормозят мен и моя вестник.
Спот беше твърде мързелив, за да пише редакционни статии. Докато работех за
него, написа само една. Някакъв конгресмен от Орегон бе внесъл налудничав
законо-
83
ДЖОН ГРИШАМ
проект, засягащ изсичането на секвоите - повече или по-малко сечене, не ставаше
много ясно. Това разстрои Спот. В продължение на две седмици той се поти над
Страница 31
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
редакционната статия и най-сетне пусна тирада от две хиляди думи. За всеки
читател с гимназиално образование беше ясно, че статията е писана с химикалка в
едната ръка и речник в другата. Първият абзац съдържаше повече шестсричкови
думи, отколкото някой бе чувал през целия си живот, така че изобщо не можеше да
се чете. Липсата на отклик от страна на общността бе шокирала Спот. Той очакваше
потоп от съчувствени писма, но малцина от неговите читатели бяха преживели
потопа извадени от Уебстьр" думи.
Най-сетне три седмици по-късно под входната врата на нашата редакция бе
подпъхната написана на ръка бележка. Тя гласеше следното:
Уважаеми господин редакторе, съжалявам, че сте толкова притеснен за секвоите, каквито в Мисисипи не растат. Нали ще ни уведомите, ако Конгресът тръгне да
закача смърчовината?
Нямаше подпис, но Спот все пак я публикува. Слава богу, поне някой му беше
обърнал внимание. По-късно Баги ми каза, че бележката била написана от негов
приятел по чашка в съда.
Моята редакционна статия започна така: Свободната и неограничавана преса е важно
условие за справедливото демократично управление".
Без празнословия и поучения в рамките на четири абзаца изтъкнах важността на
енергичната разследваща журналистика не само за окръга, а и за всяка малка
общност. След това обещах, че никакви заплахи няма да попречат на Таймс" да
отразява престъпленията в региона, били те изнасилвания, убийства или действия
на корумпирани служители.
Статията бе дръзка, предизвикателна и абсолютно блестяща. Хората бяха на моя
страна. Вестник Таймс"
84
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
срещу семейство Паджит и техния шериф. Бяхме заели твърда позиция срещу група
престъпници и колкото и опасни да бяха те, очевидно не успяваха да ме сплашат.
Все си казвах, че трябва да бъда смел, но всъщност нямах друг избор. Какво
можеше да направи вестникът ми? Да игнорира убийството на Рода Каселоу? Да не
споменава за Дани Паджит?
Редакционната статия въодушеви служителите ми. Маргарет каза, че такива неща я
карали да се гордее с работата си в Таймс". Уайли, чиито рани не бяха съвсем