заздравели, почна да носи пистолет и да се държи наперено.
- Дай им да се разберат, малкият - възкликна той.
Само Баги беше скептичен.
- Търсиш си белята - отбеляза той.
А мис Кали отново ме нарече смел. Обядът следващия четвъртък продължи само два
часа и включваше и Исо. Този път започнах да си водя бележки за тяхното
семейство. Нещо повече, мис Кали бе намерила само три грешки в тазседмичното
издание.
В ранния петъчен следобед седях сам в редакцията, когато някой влетя шумно на
долния етаж и затрополи по стълбите. Блъсна вратата ми без едно добър ден" и
пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Изглеждаше ми смътно познат; бяхме се
виждали някъде по площада.
- Имаш ли нещо такова, момче? - изръмжа той, като
измъкна дясната си ръка и моментално смрази сърцето и
дробовете ми. После плъзна лъскавия пистолет по бюро
то, сякаш бе връзка ключове. Оръжието се завъртя бързо
за няколко секунди, преди да спре точно пред мен; слава
богу, дулото сочеше към прозореца.
Гостът се наведе през бюрото и протегна огромната си ръка:
- Хари Рекс Вонър, на твоите услуги.
Бях твърде сащисай, за да кажа или направя нещо, йо
85
ДЖОН ГРИШАМ
след малко възвърнах учтивостта си със смущаващо слабо ръкостискане. Все още не
свалях очи от пистолета.
- Смит иУесън" 38-ми калибър, шест патрона. Жестоко оръжие. Ти имаш ли си?
Поклатих глава. Дори от името ме полазваха тръпки. В левия ъгъл на устата му бе
затъкната неугледна черна пура. Изглеждаше така, сякаш висеше там по цял ден, разпадайки се бавно като топка тютюн за дъвчене. Нямаше дим, защото не беше
запалена. Гостът тръшна масивното си тяло на един кожен стол с очевидното
намерение да остане няколко часа.
- Знаеш ли, ти си едно смахнато копеле. - Не говореше, а по-скоро ръмжеше.
Спомних си името му. Беше местен адвокат, описан преди време от Баги като
най-безскрупулния специалист по бракоразводни дела в окръга. Имаше едра глава с
месесто лице и къса коса, която стърчеше във всички посоки като разхвърляна от
вятъра слама. Старият му бежов костюм бе смачкан и мърляв и показваше на целия
Страница 32
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
свят, че на Хари Рекс не му пука за нищо.
- Какво да правя с него? - попитах аз, сочейки писто
лета.
- Първо го зареждаш, ще ти дам малко патрони, после
го мушкаш в джоба и го носиш навсякъде и когато някой
от бандитите на Паджит ти изскочи от храстите, му свет
ваш един между очите. - За повече нагледност Хари Рекс
изстреля показалеца си във въздуха и го заби между веж
дите си.
- Не е зареден.
- Естествено, че не е. Разбираш ли нещо от пистоле
ти?
- Страхувам се, че не.
- Ами не е зле да се научиш, като гледам как я караш.
- Толкова ли е зле?
- Веднъж имах един клиент - май беше преди десет
години, - чиято жена току прескачала до бардака да спече
ли по някой долар. Човекът работел извън страната, все
86
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
отсъствал и нямал представа какви ги върши тя. Най-сет-не научил. Бардакът бил
на семейство Паджит и един от тях доста си падал по младата дама. - Кой знае как
пурата си стоеше в устата му, подскачайки нагоре-надолу по време на разказа. -
Клиентът ми беше съкрушен и искаше да се лее кръв. Е, получи си я. Една нощ те
го хванаха и го пребиха от бой.
- Кои те?
- Със сигурност или Паджит, или някой от техните на
емници.
- Наемници ли?
- Да, за тях работят всякакви главорези. Чупят крака,
хвърлят бомби, крадат коли и убиват хора.
Той остави последните думи да увиснат във въздуха и погледна дали ще трепна.
Създаваше впечатлението на човек, който може да ти разказва история след
история, без да се тревожи излишно за тяхната правдивост. Хари Рекс имаше лукава
усмивка и пламъче в очите, което хвърляше сериозни съмнения върху истинността на
думите му.
- Разбира се, никога не ги хващат - казах аз.
- Тия от семейство Паджит винаги се измъкват сухи.
- Какво стана с клиента ви?
- Прекара няколко месеца в болница. Мозъчните трав
ми бяха особено тежки. Току го приемаха в психиатрични
клиники, абе тъжна история. Семейството му беше разби
то. Накрая стигна до крайбрежието на Мексиканския за
лив, където го избраха за щатски сенатор.
Усмихнах се и кимнах на това, което се надявах да е лъжа, но не разпитвах
повече. Без да докосва пурата си с ръце, Хари Рекс цъкна с език, наклони главата
си на една страна и тя се плъзна към десния ъгъл на устата му.