- Ял ли си козе месо? - попита той.
- Каквооо?
- Козе месо ял ли си?
- Не. Не знаех, че се яде.
- Ще печем коза днес следобед. Първия петък на всеки
месец правя ярешко парти в горската си къщурка. Малко
87
музика, студена бира, игри и забави, около петдесет души, до един лично подбрани
от мен - каймакът на обществото. Никакви доктори, никакви банкери, никакви
мухльовци от тежкарските клубове. Истинска класа. Защо не наминеш? Имам едно
стрелбище зад езерото. Ще взема пищова и ще те науча да го използваш.
Десетте минутки" път до извънградската къща на Хари Рекс ми отнеха почти половин
час, при това по селския път. Когато пресякох третата бара до старата
бензиностанция на Хек", напуснах асфалта и завих по чакълената настилка.
Известно време тя изглеждаше добре поддържана и пощенските кутии даваха известна
надежда за цивилизованост, но пет километра по-нататьк маршрутът на пощаджията
свършваше, а с него и чакълът. Когато видях ръждивия трактор без гуми", завих
наляво по един черен път. Грубата карта го описваше като прасешка пътека", макар
да не зърнах нито едно свинче. След като прасеш-ката пътека се изгуби в гъстата
гора, аз сериозно се замислих дали да не се върна. Моят спитфайър не беше правен
за такъв терен. Когато видях покрива на къщата, бях пътувал вече четирийсет и
пет минути.
Страница 33
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
Пред мен имаше ограда от бодлива тел с отворена метална порта и аз се спрях, защото младият човек с пушката очевидно очакваше това. Без да сваля оръжието си
от рамо, той погледна презрително колата ми.
- Каква е? - изръмжа той.
- Триумф Спитфайър". Английска. - Усмихвах се и
внимавах да не го обидя. Защо едно ярешко парти" се
нуждаеше от въоръжена охрана? Младежът имаше про
винциалния вид да човек, който никога не е виждал внос
на кола.
- Как се казваш? - попита той.
- Уили Трейнър.
Мисля, че името Уили" го поразмекна и той кимна
към портата.
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Хубава кола - подметна, докато влизах в двора.
Пикалите бяха повече от колите, паркирани безразборно пред къщата. От две
изнесени на прозорците тонколо-ни виеше Мърл Хагард. Група гости се бяха
скупчили около един трап, от който се носеше пушек - явно там се печеше козата.
Други се надпреварваха да хвърлят подкови до къщата. Три добре облечени дами
седяха на верандата и пиеха нещо, което определено не беше бира. Хари Рекс
изникна отнякъде и ме поздрави сърдечно.
- Кое е момчето с пушката?
- А, той ли? Това е Дъфи, племенник на първата ми
жена.
- Защо е там? -Ако в ярешкото парти имаше нещо не
законно, държах поне да знам.
- Не се тревожи. Дъфи не е съвсем с всичкия си, а
пушката не е заредена. От години варди тоя, дето духа.
Усмихнах се, като че ли звучеше напълно логично. Хари Рекс ме заведе до трапа, където видях първата жива или мъртва коза в живота си. Изглеждаше непокътната, като изключим главата и козината. Бях представен на множеството готвачи. С всяко
име вървеше професията -адвокат, агент, уреждащ пускане под гаранция, продавач
на коли, фермер. Докато козата се въртеше бавно на шиша, бях просветен в многото
противоречащи си теории за правилното изпичане на въпросното животно. Хари Рекс
ми връчи една бира и се преместихме в къщата, разговаряйки с всеки, който ни се
изпречеше на пътя. Секретарка, подкупен агент по недвижими имоти", настоящата
съпруга на Хари Рекс. Всеки изглеждаше доволен да се запознае с новия собственик
на Таймс".
Къщурката се намираше на края на кално езеро - от ония, които змиите намират за
привлекателни. Над водата се простираше пълна с гости тераса и ние се
присъединихме към тях. Хари Рекс изпитваше голямо удоволствие да ме представя на
приятелите си.
- Свястно момче, може да е от елитно училище, ама
не е леке - повтаряше той.
89
ДЖОН ГРИШАМ
Не ми харесваше да ме наричат момче", но пък вече
започвах да свиквам.
Спрях се при две дами, които сякаш бяха прекарали години по местните
най-долнопробни барове. Тежък грим, тупирана коса, тесни дрехи и незабавен
интерес към моята особа. Разговорът започна с бомбата, нападението над Уайли
Мийк и тегнещия над окръга страх от клана Па-джит. Аз се държах така, сякаш
ставаше въпрос за поредния рутинен епизод в моята дълга и живописна
журналистическа кариера. Те ме засипаха с въпроси и аз казах много повече,
отколкото възнамерявах.
Хари Рекс дойде при нас и ми даде подозрителен на вид буркан с прозрачна
течност.