- Пий го бавно - посъветва ме едва ли не бащински
той.
- Какво е това? - попитах аз. Забелязах, че хората ме
гледат.
- Прасковена ракия.
- Защо е в буркан от компот? - попитах аз.
- Така я правят.
- Нелегално производство - поясни една от наплеска-
ните с грим дами. Гласът на опита.
Рядко се случваше да видиш дипломирана" особа да отпива първата си глътка
незаконен" алкохол, така че тълпата се приближи към нас. Сигурен бях, че през
първите пет години в Сиракюс съм изпил повече алкохол от всеки друг, затова
Страница 34
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
изоставих всякаква предпазливост. Вдигнах буркана, казах Наздраве" и отпих една
малка глътчица. После мляснах с устни и отсякох: Не е лошо." И се опитах да се
усмихна като първокурсник на колежан-
ски купон.
Паренето започна от устните, мястото на първия контакт, и бързо се разпростря по
езика и венците. Докато стигне гърлото ми, вече мислех, че горя. Всички ме
наблюдаваха. Хари Рекс отпи от своя буркан.
- Къде се прави? - попитах аз колкото можех по-небрежно, докато между зъбите ми
излизаше огън.
90
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Недалеч оттук - отвърна някой.
С попарен и безчувствен език отпих още една глътка. Щеше ми се зяпачите да ме
оставят поне малко на мира. Колкото и да бе странно, третата глътка докарваше
леко на праскови, сякаш вкусовите ми рецептори трябваше да бъдат шокирани, преди
да проработят. Когато стана ясно, че няма да бълвам огън, да повърна или да
запищя, разговорите продължиха. В желанието си по-скоро да ме образова Хари Рекс
бутна към мен чиния с нещо пържено.
- Вземи си - покани ме той.
- Какво е това? - попитах подозрително аз.
Двете гримирани дами сбърчиха носове и извърнаха глави, сякаш от миризмата
можеше да им прилошее.
- Пръжки - рече една от тях.
- Тоест?
Хари Рекс метна една в устата си в знак, че не са отровни, а после побутна
чинията към мен.
- Давай, хапни си - рече той, дъвчейки въпросния де
ликатес.
Отново бяхме център на внимание, така че избрах най-малкото парченце и го сложих
в устата си. Беше жилаво като гума, с парлив и противен вкус. Миришеше на обор.
Сдъвках го колкото можах по-старателно, преглътнах и го полях с алкохол от
буркана. За няколко секунди имах чувството, че ще припадна.
- Свински черва, момче - рече Хари Рекс и ме тупна
по гърба. После метна още едно парче в огромната си ус
та и ми подаде чинията.
- Къде е козата? - едва успях да попитам аз. Всичко
друго, но не и това.
Какво им имаше на бирата и на пицата? Защо тези хора ядяха и пиеха такива ужасни
неща?
Хари Рекс се отдалечи. Зловонният мирис на пръжките го следваше като дим.
Оставих буркана на парапета с надеждата, че ще падне и ще изчезне. Гледах как
останалите си предават алкохола от ръка на ръка; обичайно един буркан стигаше за
цяла група. Никой не се притесняваше за
91
ДЖОН ГРИШАМ
бактерии и други такива. Никой бацил не би оцелял на три педи от тази
отвратителна течност.
Извиних се и напуснах с терасата под претекст, че търся тоалетна.
Хари Рекс излезе от задната врата на къщурката с два
револвера и кутия амуниции.
- По-добре да постреляме, преди да се е стъмнило -
рече той. - Последвай ме.
Спряхме при трапа с козата, където към нас се присъедини един каубой на име
Рейф.
- Рейф е моето куче търсач - заяви Хари Рекс, докато
вървяхме към гората.
- Какво ще рече това? - попитах аз.
- Намира ми клиенти.
- Ходя след линейките - допълни услужливо Рейф. -Макар че обикновено те вървят
след мен.
Имах толкова много да уча, макар че доста напредвах. Пръжките и незаконния"
алкохол не бяха малък подвиг за един ден. Изминахме стотина метра по един стар
полски път, повървяхме през гората и излязохме на една поляна. Между два
величествени дъба Хари Рекс бе издигнал полукръгла шестметрова стена от бали
слама. В центъра имаше бял чаршаф с грубо изрисуван човешки силует. Нападател.
Враг. Мишена.
Естествено, Рейф грабна собствения си револвер. Хари Рекс взе предназначения за
мен.
- Гледай сега значи - започна урока той. - Това е револвер с двойно действащо
Страница 35
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
ударно устройство и шест патрона. Натискаш тук и барабанът изскача. - Рейф се
пресегна и сръчно зареди шест патрона. Очевидно бе правил това безброй пъти. -
Праскаш го обратно и си готов за
стрелба.
Бяхме на около петнайсет метра от мишената. Още чувах музиката от къщата. Какво
ли щяха да си помислят гостите, когато чуеха изстрели? Сигурно нищо. Тук това