беше нещо обичайно.
Рейф взе револвера ми и застана с лице към мишената.
92
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- За начало разтвори крака на ширината на раменете,
сгъни леко колената, хвани револвера с две ръце ето така
и натисни спусъка с десния показалец. - Той илюстрира
ше думите си с жестове и, естествено, всичко изглеждаше
лесно. Стоях на по-малко от метър и половина от него, ко
гато той стреля и гърмежът ме разтърси целия. Защо
трябваше да вдига толкова шум?
Никога досега не бях чувал изстрел на живо.
Вторият куршум улучи мишената право в гърдите, а следващите четири попаднаха в
корема. Рейф се обърна към мен, отвори барабана, извади празните гилзи и каза:
- Ти си на ред.
Поех револвера с треперещи ръце. Беше топъл и обвит в миризма на барут. Успях да
напъхам шестте патрона и да затворя барабана, без да нараня никого. После се
обърнах към целта, вдигнах оръжието с две ръце, приклекнах като герой от слаб
екшън, затворих очи и натиснах спусъка. Имах чувството, че съм взривил малка
бомба.
- Трябва да държиш очите си отворени, дявол да го
вземе - изръмжа Хари Рекс.
- Какво улучих?
- Ей онзи хълм зад дъбовете.
- Опитай пак - предложи Рейф.
Опитах се да погледна през мерника, но той се тресеше твърде силно, за да ми
бъде от полза. Отново натиснах спусъка, този път с отворени очи, като чаках да
видя къде ще попадне куршумът ми. Около мишената не се виждаше никаква дупка.
- Не улучи чаршафа - измърмори Рейф зад мен.
- Стреляй пак - рече Хари Рекс.
Така и направих, но отново не можех да виждам дупката от куршума. Рейф хвана
лявата ми ръка и ме придърпа три метра напред.
- Добре се справяш - каза той. - Имаме много амуни
ции.
На четвъртия изстрел пропуснах балите и Хари Рекс се
захили: .
93
ДЖОН ГРИШАМ
- Май бандитите на Паджит могат да спят спокойно.
- От алкохола е - оправдах се аз.
- Просто ти трябва практика - заяви Рейф и ме при
дърпа още по-напред. Ръцете ми се потяха, сърцето ми
биеше лудо, а ушите ми пищяха.
С изстрел номер пет закачих горния десен ъгъл на чаршафа поне на два метра от
мишената. С номер шест отново пропуснах всичко и чух как куршумът отчупи клонче
от
единия дъб.
- Добър изстрел - отбеляза Хари Рекс. - За малко да
удариш катеричка.
- Млъквай - изсъсках аз.
- По-спокойно - посъветва ме Рейф. - Много си на
прегнат. - Помогна ми да презаредя и този път стисна ръ
цете ми около револвера. - Дишай дълбоко - рече той
през рамото ми. - Издишай точно преди да натиснеш спу
съка. - И стабилизира ръката ми, докато аз гледах през
мерника. Когато стрелях, куршумът улучи мишената в
слабините.
- Това е друго нещо - рече Хари Рекс. Рейф ме пусна и аз изстрелях следващите
пет куршума като истински каубой. Всички улучиха чаршафа, а един щеше да отнесе
ухото на мишената. Рейф одобри стрелбата ми и отново заредихме.
Хари Рекс бе избрал деветмилиметров автоматичен Глок" от богатата си колекция и
ние се редувахме да стреляме, докато слънцето бавно залязваше. Той беше добър
стрелец и без проблем изпращаше десет поредни куршума в горната част на трупа от
Страница 36
grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel
петнайсет метра разстояние. След четири рунда започнах да се отпускам и да
изпитвам удоволствие от състезанието. Рейф беше отличен учител и докато аз
напредвах, той непрекъснато ме обсипваше със съвети.
- Просто ти трябва практика - повтаряше той.
Когато приключихме, Хари Рекс каза:
- Подарявам ти оръжието. Идвай да се упражняваш
когато поискаш.
94
ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
- Благодаря - отвърнах аз. Пъхнах револвера в джоба
си като истински южняк. Радвах се, че ритуалът е свършил
и че бях постигнал нещо, което всеки друг мъж в този ок
ръг бе преживял преди дванайсетия си рожден ден. Не се
чувствах по-спокоен. Всеки Паджит, решил да ми скочи от
храстите, щеше да има на своя страна предимството на
изненадата и дългогодишната практика. Представях си
как се боря със собствения си револвер в тъмнината и най-
сетне изпращам куршума към себе си вместо към напада
теля.
Докато се връщахме през гората, Хари Рекс се обади зад мен:
- Онази, изрусената, дето говори с нея. Карлийн.
- Е?
- Тя те харесва.
Карлийн бе преживяла най-малко четирийсет нелеки години. Не можех да намеря
подходящ отговор.
- Много я бива за малко търкалче в кревата.
Съмнявах се, че Карлийн е пропуснала много кревати
в окръга.